Оризари (община Кочани)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Оризари.
Оризари Оризари | |
— село — | |
Оризарската река в Оризари | |
Страна | Северна Македония |
---|---|
Регион | Източен |
Община | Кочани |
Надм. височина | 449 m |
Население | 3776 души (2002) |
Пощенски код | 2302 |
МПС код | КО |
Оризари в Общомедия |
Оризари (на македонска литературна норма: Оризари) е село в източната част на Северна Македония, намиращо се в община Кочани.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на три километра източно от град Кочани.
История
[редактиране | редактиране на кода]В XIX век Оризари е българско село в Кочанска каза на Османската империя. По това време днешното селото се състои от три отделни села (махали): Долно Оризари или Оризари, Горно Оризари или Устран Дол и Витоша. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Оризари заедно с махалите Устран дол и Витоша има 1665 жители, от които 900 българи християни, 610 турци, 5 арнаути мохамедани и 150 цигани.[1]
Църквата „Свети Атанасий Велики“ в Оризари е от 1848 година.[2]
В началото на XX век население на селото са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Оризари има 576 българи екзархисти и в селото работи българско училище.[3]
При избухването на Балканската война в 1912 година 7 души от Оризари са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4][5][6] През ноември 1914 година сръбските окупатори убиват местния българин Ампо Наумов.[7]
По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, Тодор М. Димитров от Кочани е български кмет на Буково от 18 август 1941 година до 14 декември 1942 година. След това кмет е Никола Т. Георгиев (29 декември 1942 - 9 септември 1944).[8]
В 1974 година в местността Добра вода край Оризари е изграден манастирът „Света Богородица“ на основите на стара църква. Осветен е на 1 май 1992 година от митрополит Стефан Брегалнишки.[2]
Според преброяването от 2002 година селото има 3776 жители[9] и 1176 домакинства с 1429 къщи.[10]
Националност | Всичко |
македонци | 3768 |
албанци | 1 |
турци | 0 |
роми | 0 |
власи | 1 |
сърби | 2 |
бошняци | 0 |
други | 4 |
В селото работи основно училище „Кръсте Мисирков“ и библиотека „Искра“. Футболният клуб се казва „Младост“.
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Оризарци
- Елена Гошева (р. 1948), северномакедонска юристка
- Лазо Мишов, български революционер, деец на ВМОРО, по случай 15-ата годишнина от Илинденско-Преображенското въстание, през Първата световна война награден с орден „За военна заслуга“ за заслуги към постигане на българския идеал в Македония[11]
- Петър Казак, български революционер от ВМОРО, четник на Мише Развигоров[12]
- Ст. Стоянов, български революционер, деец на ВМОРО, умрял след 1918 г.[13]
- Починали в Оризарци
- Антон Георгиев Гъбенски, български военен деец, подпоручик, загинал през Втората световна война[14]
- Стефан Иванов Славчев, български военен деец, подпоручик, загинал през Втората световна война[15]
- Теодоси Минев (1867 – 1902), български революционер
- Родени във Витоша
- Давчо Илиев, македоно-одрински опълченец, 20-годишен, железар, I клас, 4 рота на 3 солунска дружина[16]
- Починали във Витоша
- Марко Несторов Марков (1880 – 1903), български революционер
- Родени в Усран дол
- Евтим Василев Бързички, македоно-одрински опълченец, 4 рота на 2 скопска дружина[17]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 225.
- ↑ а б Оризарска парохија // Брегалничка епархија. Архивиран от оригинала на 2014-03-28. Посетен на 29 март 2014 г.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 132-133. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 867.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 834.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 885.
- ↑ Цочо В. Билярски, Македонски Мартиролог, София, 2005 г., стр. 90
- ↑ Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941-1944 година // Струмски. Посетен на 3 април 2022 г.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 4 октомври 2008
- ↑ Официален сайт на община Кочани Архив на оригинала от 2009-01-26 в Wayback Machine..
- ↑ ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 335, л. 108
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.32
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 104.
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 111, л. 212
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 111, л. 184
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 310.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 104.
|