Направо към съдържанието

Моянци (община Кочани)

Тази статия е за кочанското село. За скопското вижте Моянци (община Арачиново).

Моянци
Мојанци
— село —
41.8744° с. ш. 22.3819° и. д.
Моянци
Страна Северна Македония
РегионИзточен
ОбщинаКочани
Надм. височина302 m
Население556 души (2002)
Пощенски код2307
МПС кодКО
Моянци в Общомедия

Моянци (на македонска литературна норма: Мојанци) е село в източната част на Северна Македония, част от Община Кочани.

Селото се намира на дъното на Кочанската котловина и е обградено от обработваеми ниви и оризови полета. Разположено е на 2 километра от пътя Щип-Кочани, като отбивката за селото е на 3 километра преди Кочани. Моянци се намира на 5 километра северно от северните склонове на планината Плачковица и на 6 километра южно от южните склонове на Осоговската планина.

В XIX век Моянци е смесено българско село в Кочанска кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Моянци има 75 жители българи християни и 50 жители цигани.[1]

В началото на XX век население на селото са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Моянци (Moyantzi) има 96 българи екзархисти и 48 цигани. В селото работи сръбско училище.[2] На 13 февруари 1915 година сръбските окупатори убиват 54-годишния кмет на селото Иван Георгиев.[3]

Според преброяване от 2002 в селото има 166 домакинства със 184 къщи.[4]

В 1992 година е поставен темелният камък на църквата „Св. св. Кирил и Методий“ от митрополит Стефан Брегалнишки. Иконите на иконостаса, както и фреските Богородица Ширшая небес и Христос Пантократор са дело на Венко Цветков от Скопие.[5]

Родени в Моянци
  • Иван Анастасов, македоно-одрински опълченец, 40 (50)-годишен, земеделец, неграмотен, четата на Симеон Георгиев, 14 воденска дружина[6]
  • Иван Анастасов, македоно-одрински опълченец, 35-годишен, земеделец, 3 и 4 рота на 2 Скопска дружина[6]
  1. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 226.
  2. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 132-133. (на френски)
  3. Цочо В. Билярски, Македонски Мартиролог, София, 2005 г., стр. 111
  4. Официален сайт на община Кочани Архив на оригинала от 2009-01-26 в Wayback Machine..
  5. Грдовска парохија // Брегалничка епархија. Архивиран от оригинала на 2014-04-07. Посетен на 31 март 2014 г.
  6. а б Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 22.