Пашаджиково
Тази статия е за Пашаджиково. За Полски Пашаджик вижте Чифлик (община Чешиново-Облешево).
| Пашаджиково Пашаџиково | |
| — село — | |
 | |
  Пашаджиково | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Източен |
| Община | Кочани |
| Географска област | Осоговия |
| Надм. височина | 824 m |
| Население | 0 души (2002) |
| Пощенски код | 2300 |
| МПС код | КО |
| Пашаджиково в Общомедия | |
Пашаджиково или Пашаджик (на македонска литературна норма: Пашаџиково) е село в източната част на Северна Македония, част от Община Кочани.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на около 20 километра североизточно от град Кочани, високо в Осоговската планина.
История
[редактиране | редактиране на кода]В XIX век Пашаджиково е българско село в Кочанска кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото има 100 жители, всички българи християни.[1]
Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в Пашаджичово има 13 сръбски патриаршистки къщи.[2] Според Христо Силянов след Илинденското въстание в 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия,[3] но по данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Пашаджиково (Pachadjik) има 88 жители патриаршисти сърбомани.[4] Според секретен доклад на българското консулство в Скопие 14 от 28 къщи в селото през 1904 година под натиска на сръбската пропаганда в Македония признават Цариградската патриаршия, но след Младотурската революция от 1908 година се връщат към Българската екзархия.[5]
Според преброяване от 2002 селото е обезлюдено и има 27 изоставени къщи.[6]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Починали в Пашаджиково
Димитър Светогорски, български военен деец, подпоручик, загинал през Междусъюзническа война[7]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 227.
- ↑ Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 126.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 132-133. (на френски)
- ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. История на българите 1878-1944 в документи. Т. I. 1878 - 1912. Част II. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0558-7. с. 300, 302.
- ↑ Официален сайт на Община Кочани Архив на оригинала от 2009-01-26 в Wayback Machine..
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 5, л. 86
| |||||||||||
