Мишино
| Мишино Мишино | |
| — село — | |
 | |
  Мишино | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Източен |
| Община | Кочани |
| Географска област | Осоговия |
| Надм. височина | 1266 m |
| Население | присъединено души |
| Пощенски код | 2300 |
| МПС код | КО |
| Мишино в Общомедия | |
Мишино (на македонска литературна норма: Мишино) е бивше село в източната част на Северна Македония, днес на територията на Община Кочани. Днес е квартал на село Небояни.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото се намира високо в Осоговската планина, северно от град Кочани.
История
[редактиране | редактиране на кода]В края на XIX век Мишино е чисто българско село в Кочанска кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото има 35 жители, всички българи християни.[1]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Мишино (Michino) има 40 жители българи екзархисти.[2]
През септември 1910 година селото пострадва по време на обезоръжителната акция на младотурците и 96 души от Мишино и Дълги дел бягат в България.[3]
При избухването на Балканската война в 1912 година 1 човек от Мишино е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[4]
Селото е присъединено към Небояни след Балканската война.[5]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Мишино
Велко Митов, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 7 кумановска дружина[6]
- Починали в Мишино
- Стефан Мандалов (1875 – 1903), български революционер, войвода на ВМОРО
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 227.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 132-133. (на френски)
- ↑ Дебърски глас, година 2, брой 24, 2 октомври 1910, стр. 4.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 863.
- ↑ Споменици за средновековната и поновата историjа на Македониjа, том 5, Прилеп, Архив на Македониjа, 1988, стр. 286.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 449.
| |||||||||||
