Направо към съдържанието

Коста Георгиев

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Коста Георгиев
български революционер и просветен деец
Роден
Починал
29 август 1932 г. (54 г.)
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България
РелигияИзточно православна
Учил вОдринска българска мъжка гимназия
Женевски университет
ПартияСъюз на българските конституционни клубове
РаботилПредседател на Върховния изпълнителен комитет на Тракийската организация в България
Народен представител в:
XXIII ОНС   
Семейство
БащаГеорги Константинов Костов
МайкаСтанка Георгиева Костова
СъпругаФилипа Димитрова Георгиева, родена в Димотика
ДецаСтанка Константинова Георгиева, родена в Битоля, Вера Константинова Георгиева , родена в Лозенград, Филип Костов Георгиев , роден в Одрин
Коста Георгиев в Общомедия

Константин (Коста) Георгиев Костов с псевдоним Гурко[1] е български просветен деец и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[2]

Биография

[редактиране | редактиране на кода]
Честване на Св. св. Кирил и Методий в Одрин в 1897 г. В средата е управляващият Одринската епархия архимандрит Софроний Първов. Вляво от него Благой Димитров, Олга Хаджииванова, учителка и дъщеря на Димитър Хаджииванов, директор на Одринската гимназия. Вдясно от Софроний с шапката - Петър М. Матеев, български търговски агент в Одрин от 1897 до 1904 г. с жена си (с шапката) и сестра ѝ. На втория ред отдолу между учениците оркестранти в средата, с брада и фес на главата е капелмайсторът Якубиян (Евтим Николов). Вляво от него Димитър Стаматов, Димитър Попниколов, Боян Хаджиниколов (цивилен като външен ученик), вдясно Михаил Нейчев от Лозенград, а в реда зад Якубиян вляво Христо Боботаков (прав с цигулка до ученичката), вдясно - Димитър Груев, Георги Хаджиатанасов, Коста Георгиев, Михаил Балджиев. В първия ред на седналите, между малките деца са учителите Христо Генчев, историк, а на лявата му ръка Христо Попвасилев, литератор. Между тях двамата едно малко момиче.
Константин Георгиев със съученици от гимназията в Одрин, 1896 г.

Коста Георгиев е роден на 21 ноември 1877 година в тракийското българско село Енимахале, Бабаескийско, тогава в Османската империя. Завършва прогимназия в Лозенград и Одринската българска мъжка гимназия, където се и присъединява към ВМОРО. През 1899 година заминава за Женева като екзархийски стипендиант и завършва физико-математическия факултет на Женевския университет. От 1900 до 1902 година е български учител в македонския град Струмица.[3] В Края на 1903 г. се завръща в Тракия, за да се включи в Преображенското въстание, но го заварва вече потушено и се заема с настаняването на бежанците от Турция в Бургаския край.[4]

През учебната 1905-1906 година Коста Георгиев преподава математика и физика в Битолската българска мъжка гимназия. Член е на Битолския окръжен революционен комитет, при чието разкриване е осъден на 101 години затвор от турските власти и прекарва почти три години в затвора Еди куле - Солун. След Хуриета е амнистиран, но интерниран в Баба Ески.[4]

След Младотурската революция в 1908 година става деец на Съюза на българските конституционни клубове и е избран за делегат на неговия Учредителен конгрес от Лозенград.[5]

От есента на 1909 г. е директор на Лозенградската прогимназия, впоследствие и секретар на Одринската митрополия, като през 1910 година започва да преподава математика, физика и френски език в гимназията в Одрин.[4]

Делегат е от Битоля на Първия общ събор на Българската матица в Солун от 20 до 22 април 1910 година.[6]

Отново е в центъра на революционните борби и съответно, в навечерието на Балканската война, пак е осъден и заточен от властите в Сивас, Армения, където прекарва една година. В края на 1913 година се завръща и започва работа като учител в Девическата гимназия в Стара Загора.[4]

След 1915 година отново е в Западна Тракия, като председател на Окръжната постоянна комисия. Като член на Върховния административен съвет на Тракия от 21 декември 1919 година той е един от хората заедно с Страшимир Дочков, които разясняват на генерал Шарл Шарпи българския характер на Тракия. Включва се в създаването на ВТРО, а по-късно оглавява лявото крило (Хасковското ВТРО), като впоследствие, през 1925 година става и председател на Върховния изпълнителен комитет на легалната организация. Депутат в XXIII обикновено народно събрание през 1931 година.[4]

Умира на 29 август 1932 година в София.[4][7][8][9]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 30.
  2. ↑ Пътеводител по фондовете от личен произход, съхранявани в Централния държавен архив, Част I, А-Й. София, Държавна агенция Архиви, 2012. ISBN 978-954-9800-96-8. с. 186.
  3. ↑ Константиновъ, Н. Заслужилъ българинъ въ междусъюзническа Тракия // Тракия. I (16). 15 септемврий 1942 г. с. 2–3.
  4. ↑ а б в г д е Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 31.
  5. ↑ Карайовов, Тома. Как се създадоха българските конституционни клубове в Турция, в: Борбите в Македония и Одринско. София, Български писател, 1981. с. 727.
  6. ↑ Караманджуков, Христо. Подготовка на Илинденско-Преображенското въстание в Странджа - Малкотърновски революционен район 1902-1903, том 1. София, Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, 1996. с. 13.
  7. ↑ Биография от сайта на ВМРО-БНД[неработеща препратка]
  8. ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 89.
  9. ↑ Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 279.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Коста_Георгиев&oldid=12245060“.