Софилари
| Софилари Софилари | |
| — село — | |
  Софилари | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Източен |
| Община | Щип |
| Надм. височина | 271 m |
| Население | 33 души (2002) |
| Пощенски код | 2000 |
| МПС код | ST |
| Софилари в Общомедия | |
Софилари или Софиларе[1] (на македонска литературна норма: Софилари) е село в община Щип, Северна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Софилари е селце разположено на 6 километра югоизточно от град Щип.
История
[редактиране | редактиране на кода]В XIX век Софилари е едно от не многото изцяло български село в Щипска кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов от 1900 година в селото има 45 жители, всички българи християни.[2]
Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Софилари (Sofilari) има 56 българи екзархисти.[3]
При избухването на Балканската война в 1912 година 3 души от Софилари са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Софилари (Sofilari) като село с неясен етнически състав.[5]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Софилари
Васил Зафиров (Замфиров, 1886 – ?), македоно-одрински опълченец, керемидчия, 1 рота на 7 кумановска дружина[6]- Доне Звездин, деец на ВМОРО[1][7]
- Иван Джамов (1874/1875 - ?), български революционер от ВМОРО
- Йосиф Стоянов (1894 – ?), македоно-одрински опълченец, 4 рота на 5 одринска дружина[8]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Мирчев, Боян. Спомени на някои бивши дейци в македонското революционно движение // Известия на Института за българска история (6). София, Издание на Българската академия на науките, 1956. с. 510.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 231.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 134-135. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 879.
- ↑ Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 265.
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 726.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 672.
| |||||||||||
