Кошево
Кошево Кошево | |
— село — | |
Страна | Северна Македония |
---|---|
Регион | Източен |
Община | Щип |
Географска област | Плачковица |
Надм. височина | 793 m |
Население | 5 души (2002) |
Пощенски код | 2207 |
МПС код | ST |
Кошево в Общомедия |
Кошево или Кошово (на македонска литературна норма: Кошево) е село в Община Щип, Северна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Кошево е селце разположено на 13 километра югоизточно от град Щип, в планината Плачковица.
История
[редактиране | редактиране на кода]В XIX век Кошево е едно от немногото български села в Щипска кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото има 150 жители, всички българи християни.[1]
Населението на селото е под върховенството на Българската екзархия. В статистиката на секретаря на екзархията Димитър Мишев от 1905 година („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) Кошово (Kochovo) е посочено като село със 184 жители българи екзархисти.[2]
След Междусъюзническата война селото остава в Сърбия. Според Димитър Гаджанов в 1916 година в Кошово живеят 125 турци и 125 българи.[3]
Селото сериозно пострадва при противоборството между ВМРО и ВМФРО през 1922 година. По инструкции на Тодор Александров местни селяни предават федералистката чета на Крум Зографов на сръбска потеря. В отговор част от оцелелите федералисти нападат селото, а по-късно четници на ВМРО убиват спомагателите на федералистите.[4]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 233.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 134-135. (на френски)
- ↑ Гаджанов, Димитър Г. Мюсюлманското население в Новоосвободените земи, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 240.
- ↑ Шанданов, Петър. Богатство ми е свободата. Спомени. София, Издателство „Гутенберг“, 2010. ISBN 978-954-617-117-7. с. 101.
|