Пиперово
- Вижте пояснителната страница за други значения на Пиперево.
Пиперово Пиперово | |
— село — | |
![]() | |
Страна | ![]() |
---|---|
Регион | Източен |
Община | Щип |
Надм. височина | 537 m |
Население | 20 души (2002) |
Пощенски код | 2000 |
МПС код | ST |
Пиперово в Общомедия |
Пиперово (на македонска литературна норма: Пиперово) е село в община Щип, Северна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Пиперово е селце разположено на 20 километра югоизточно от град Щип.
История
[редактиране | редактиране на кода]![](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/4/41/%D0%95%D0%BA%D1%81%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%86%D0%B8%D1%98%D0%B0%D0%9B%D0%B0%D0%BA%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D1%87%D0%BA%D0%BE_12.jpg/250px-%D0%95%D0%BA%D1%81%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%86%D0%B8%D1%98%D0%B0%D0%9B%D0%B0%D0%BA%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D1%87%D0%BA%D0%BE_12.jpg)
В XIX век Пиперово е село в Щипска кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година в селото има 276 жители българи християни и 220 турци.[1]
Населението на селото е под върховенството на Българската екзархия. В статистиката на секретаря на екзархията Димитър Мишев от 1905 година („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) Пиперово (Piperovo) е посочено като село с 368 жители българи екзархисти и в селото работи българско училище.[2]
При избухването на Балканската война в 1912 година 6 души от Пиперево са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[3] След Междусъюзническата война в 1913 година селото остава в Сърбия.
Според Димитър Гаджанов в 1916 година в Пиперово живеят 46 турци и 264 българи.[4]
Църквата „Свети Теодор Тирон“ е от XIX век. Манастирът „Света Богородица“ е изграден и осветен около 1930 година.[5]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Пиперово
Тодор К. Пиперевски (? - 8.IX.1923), български революционер от ВМОРО, починал в София[6]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 231.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 134 – 135. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 870.
- ↑ Гаджанов, Димитър Г. Мюсюлманското население в Новоосвободените земи, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 240.
- ↑ Осма приградска парохија // Брегалничка епархија. Архивиран от оригинала на 2021-08-05. Посетен на 1 април 2014 г.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 360.
|