Марко Секулички

Марко Секулички
	Марко Секулички
български революционер
Роден	16 ноември 1848 г. Сакулица, Османска империя
Починал	1928 г. (79 г.) Кюстендил, Царство България
Партия	Либерална партия (радослависти)
Семейство
Деца	Димитър Секулички
	Марко Секулички в Общомедия

Марко Стоянов, известен като Секулички, е български хайдутин и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и на Върховния македоно-одрински комитет.

Биография

Марко Стоянов е роден в 1848 година^[1] в кратовското село Секулица, което тогава е в Османската империя, и по чието име е наричан Секулички. Завършва IV отделение. Заедно с брат си Никола (Кольо) Секулички става хайдутин и застават на чело на чета действаща в родния им край, както и в Кумановско и Велешко от 1870 до 1876 година като ликвидират зулумджиите Исмаил ага и Дели Мустафа.^[2]

След 1878 година заминава за освободеното Княжество и се установява в Кюстендил. При избухването на Сръбско-българската война в 1885 година е доброволец в българската армия.

В Кюстендил се занимава с търговия и през 1895 година участва в Четническата акция на Македонския комитет. Става член на ВМОК и участва активно в дейността на Кюстендилското дружество, но по-късно от май 1904 до май 1905 година е начело на пограничния пункт на ВМОРО в Кюстендил.^[3]^[4] Роднинска връзка го свързва с фотографа на ВМОРО от това време Анастас Новев.^[5]

Подобно на други македонски дейци в Кюстендил, като Андон Чакъров, Секулички е активист на Либералната партия (радослависти).^[6]

При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи заедно със сина си Димитър (16-годишен) в 1 рота на 7 кумановска дружина.^[8] През 1923 година е арестуван от правителството на БЗНС по повод конфликта с ВМРО.^[9]

Синът му Владимир загива в 1903 година като четник.

Родословие

Стоян Секулички

Марко Секулички
(1848 – 1928)

Владимир Секулички
(? – 1903)

Димитър Секулички
(1896 – 1925)

Петър Секулички

Заре Секулички
(1892 – 1928)

Бележки

↑ Или в 1850 година; Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 422.
↑ Известия на семинара по славянска филология при Университета в София, Софийски университет, Семинар по славянска филология, том 8 – 9, 1948, стр. 482.
↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 149.
↑ Петров, Тодор. Организационните структури на ВМОРО (1903 – 1905), в: Национално-освободителното движение на македонските и тракийските българи (1878 – 1944). Том 3, Освободителното движение след Илинденско-Преображенското въстание 1903 – 1919, МНИ, София, 1997, стр. 57.
↑ Кърджилов, Петър, Светлопис за Илинден, в. Про и Анти, от сайта pro-anti.net, посетен на 3 юли 2010 г.^{[неработеща препратка]}
↑ Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 368.
↑ РИМ Кюстендил, взето от сайта www.kyustendilmuseum.primasoft.bg на 3 юли 2010 г.
↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 606.
↑ Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918 – 1947). София, Македонски научен институт, 2006. ISBN 9789548187732. с. 134.

[1] Или в 1850 година; Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 422.

[2] Известия на семинара по славянска филология при Университета в София, Софийски университет, Семинар по славянска филология, том 8 – 9, 1948, стр. 482.

[3] Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 149.

[4] Петров, Тодор. Организационните структури на ВМОРО (1903 – 1905), в: Национално-освободителното движение на македонските и тракийските българи (1878 – 1944). Том 3, Освободителното движение след Илинденско-Преображенското въстание 1903 – 1919, МНИ, София, 1997, стр. 57.

[5] Кърджилов, Петър, Светлопис за Илинден, в. Про и Анти, от сайта pro-anti.net, посетен на 3 юли 2010 г.^{[неработеща препратка]}

[Кюстендил-6] Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 368.

[7] РИМ Кюстендил, взето от сайта www.kyustendilmuseum.primasoft.bg на 3 юли 2010 г.

[8] Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 606.

[9] Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918 – 1947). София, Македонски научен институт, 2006. ISBN 9789548187732. с. 134.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]

[9]