Митрашинци
| Митрашинци Митрашинци | |
| — село — | |
 | |
  Митрашинци | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Източен |
| Община | Берово |
| Географска област | Малешево |
| Надм. височина | 786 m |
| Население | 729 души (2002) |
| Пощенски код | 2332 |
| Митрашинци в Общомедия | |
Митрашинци (на македонска литературна норма: Митрашинци) е село в Северна Македония, община Берово.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в историческата област Малешево.
История
[редактиране | редактиране на кода]В местността Будица край селото е открито селище от времето на неолита. В околностите на Митрашинци са намерени и останки от римско време (Шумутница), от две старохристиянски църкви (Манастир, Свети Илия) и селище от Късната античност (Манастир), средновековен некропол (Дивидия) и селище (Селище).[1]
В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Малешева от 1621 - 1622 година е отбелязано село Митрасин с 64 джизие ханета (домакинства).[2] В края на XIX век Митрашинци е българско село в Малешевска каза на Османската империя. Църквата „Свети Илия“ е от XIX век.[3]
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Митришин (Mitrichine) е посочено като село със 180 домакинства, като жителите му са 685 българи.[4] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Митрошинци е населявано от 1150 жители българи християни.[5]
В началото на XX век цялото население на Митрашинци е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Митрашинци има 1216 българи екзархисти и функционира българско училище.[6]
През март 1915 година свещеникът Петре е погребан жив, а синът му умира в резултат на побоя, нанесен му от сръбските окупатори.[7]
По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, Димитър Ст. Мирков от Скопие е български кмет на Митрашинци от 29 януари 1942 година до 30 юни 1942 година. След това кмет е Славко М. Недков от Щип (30 юни 1942 - 9 септември 1944).[8]
През есента на 1944 г. в сградата на училището са разположени около 400 селяни от Малешево и Пиянец - родолюбиви българи и членове на ВМРО, които през една вечер са извеждани на малки групи и избивани на неустановени места.[9] На 28 октомври 1946 година между Пехчево и Берово от агента на УДБА Кольо Костевски е убит без съд и присъда местният жител с българско самосъзнание Борис.[10]
Според преброяването от 2002 година селото има 729 жители.[11]
| Националност | Всичко |
| северномакедонци | 728 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 1 |
| бошняци | 0 |
| други | 0 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Митрашинци
Паисий Рилски (1861 или 1866 - 1932), български свещеник и революционер[12]- Тимо Джаранев, деец на ВМРО[13]
- Починали в Митрашинци
- Димитър Попстаматов (1880 – 1904), български просветен и революционен деец, войвода на ВМОРО
- Христо Димитров – Кутруля (1881 – 1905), български революционер, войвода на ВМОРО
- Анастас Милев (Анастас Чифлигаро) (1873 – 1905), български революционер, войвода на ВМОК
- Константин Калинов Атанасов, български военен деец, подпоручик, загинал през Междусъюзническа война[14]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Археолошка карта на Република Македонија, Том 2. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996.
- ↑ Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 286
- ↑ Николовски, Дарко. Иконите од црквата Св. Троица од селото Мождивњак, Крива Паланка // Патримониум.mk 7 (12). с. 195.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 190-191.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 228.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 140-141. (на френски)
- ↑ Цочо В. Билярски, Македонски Мартиролог, София, 2005 г., стр. 123 - 124
- ↑ Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941-1944 година // Струмски. Посетен на 3 април 2022 г.
- ↑ Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 333 - 334.
- ↑ Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 333.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 5 септември 2007
- ↑ Роден в Митрашинци или Робово
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 714.
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 8, л. 54
| |||||||||||||||||
