Мирослав Миндов
Мирослав Миндов | |
български актьор и режисьор | |
Роден | Мирослав Атанасов Миндов |
---|---|
Починал | 21 декември 2018 г. |
Брачен партньор | Ангелина Сарова – актриса |
Политика | |
Професия | Актьор |
Народен представител в: V НС | |
Уебсайт |
Мирослав Атанасов Миндов е български актьор.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 7 юли 1924 г. в Ямбол. Завършва Държавната театрална школа в класа на професор Кръстю Мирски (1945 – 1947).
Работи в Народния театър „Иван Вазов“ (1942 – 1970) и (1973 – 1978).
През 1965 г. получава званието „заслужил артист“.
През 1967 година с личните протекции на диктатора Тодор Живков Миндов става председател на Съюза на артистите в България, директор на Народния театър „Иван Вазов“ (1966 – 1967), на който преди това е партиен секретар. Бил е народен представител. През 1968 година изпада в немилост, отстранен е от ръководните си постове и е изпратен на специализация-режисура в Кралския Шекспиров театър, Лондон. През 1971 – 1972 година е директор на Сатиричния театър в София и на Драматичен театър „Н. Й. Вапцаров“ Благоевград.[1]
Член на СБФД, САБ, председател на САБ и негов председател (1965 – 1968). Председател наг ГС за изкуство и култура – София (1973 – 1975).
Преподавател в оперна вокална студия. Ръководител на детски-музикален театър „Пиколо“ (1989 – 2005).
Дългогодишен артист в Радиотеатър-София.
Автор и постановчик на десетки драматизации от детска класика.
Издадени плочи, касети и дискове: „Любовна лирика“ – съвременни български автори, „Сонети“ – Шекспир, Есенин, Древноизточна поезия и други.
Памет
[редактиране | редактиране на кода]На Мирослав Миндов е наречена улица в квартал „Драгалевци“ в София (Карта).
Награди
[редактиране | редактиране на кода]- Заслужил артист (1965).
- орден „Кирил и Методий“ – ІІ степен.
- „Награда за най-добра мъжка роля“ за (Николай Василев) във филма Призори (1962).
- „Лауреат“ на рецитаторския конкурс „Поезия на Ботев“ (1947).
Театрални роли
[редактиране | редактиране на кода]като актьор:
- „Калоян“ (Камен Зидаров) – Калоян
- „Индианци“
- „Сън в лятна нощ“ – Лизандър
- „Под игото“ (Иван Вазов) – Бойчо Огнянов
- „Хъшове“ – Владиков
- „Любов“ (Орлин Василев) – Марин Великов
- „Огнен мост“ – Хомотов
- „Гераците“ (Елин Пелин) – Петър
- „Иванко“ – Петър
- „Любов Яровая“ – Елисатов
- „Трета патетична“ – Сестрорецки
- „Майка на своите деца“ (А. Н. Ефиногенов) – Пьотр
- „Иван Шишман“ – Раксин
- „Прокурорът“ (Георги Джагаров) – Войнов, Миладин
- „Съвест“ – раненият
- „Майстор Манол“ – Майстор Манол
- „Снаха“ (Георги Караславов) – Димо
- „Дачници“ (Максим Горки) – Суслов
ТВ ТЕАТЪР:
- „Зимно разписание“ (1989) (Димитър Начев)
- „Песен за сбогуване“ (1988) (Петър Анастасов)
- „Процесът Стамболийски“ (1985) (Пелин Пелинов), 2 части
- „Процесът“ (1982) (Ричард Уевърли)
- „Ковачи на мълнии“ (1981) (Иван Пейчев)
- „Престолът“ (1975) (Иван Вазов)
- „Паганини на тромпет“ (1969) (Никола Русев)
- „Топлите камъни“
като режисьор:
- „Училище за жени“
- „Индианци“
- „Радиация“
- „Въпрос на принцип“
- „Калоян“ (Камен Зидаров)
- „Страници от миналото“
- „Иркутска история“ (Арбузов)
- „Коварство и любов“ (Шилер)
Филмография
[редактиране | редактиране на кода]Като актьор
[редактиране | редактиране на кода]Година | Филми и Сериали | Серии | Копродукции | Роля |
---|---|---|---|---|
1976 | Войници на свободата (Солдаты свободы) |
4 | СССР/България/Унгария/ГДР/Полша/Румъния/Чехословакия | (като М. Миндов в 1 серия: I) |
1973 | Нако, Дако и Цако | |||
1969, 1971 | На всеки километър (тв сериал) |
26 | Васил Драганов (в серията „Тайната на шифъра“) | |
1969 | Галилео Галилей (Galileo) |
Италия/България | кардинал Борджия | |
1963 | Капитанът | |||
1961 | Призори | Николай Василев | ||
1960 | Стубленските липи | Петко Стубленски, председателят на селската кооперация | ||
1959 | Командирът на отряда | Богдан, бившия командир на партизанския отряд | ||
1959 | Тайната вечеря на Седмаците | партийният секретар | ||
1956 | Точка първа | Христов, бащата, офицер-граничар | ||
1955 | Неспокоен път | Горанов, секретарят на партийната организация | ||
1954 | Снаха | железничарят Димо, комунист | ||
1952 | Под игото | Бойчо Огнянов/Иван Кралича | ||
1952 | Данка | Иван, работник-демократ |
Като режисьор
[редактиране | редактиране на кода]Година | Филми и Сериали | Серии | Серия |
---|---|---|---|
1974 | Нако, Дако, Цако | 3 | сериите Нако, Дако, Цако – коминочистачи и Нако, Дако, Цако – шофьори (и двете режисирани заедно с Нейчо Попов) |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Ковачев, Пенчо. 50 златни български филма. София, Издателство „Захарий Стоянов“, 2008. ISBN 9789540902814. с. 11 – 14.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- ((en)) Мирослав Миндов в Internet Movie Database
- ((ru)) Мирослав Миндов в КиноПоиск
- ((ru)) Мирослав Миндов в Кино-Театр
|