Нейчо Попов
Нейчо Попов | |
български актьор | |
Роден | Нейчо Николов Попов |
---|---|
Починал | |
Активност | 1951 – 1974 |
Брачен партньор | Стоянка Мутафова (? – 1974; смъртта му) |
Уебсайт |
Нейчо Николов Попов е български режисьор и актьор.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 13 юли 1924 г. в Бургас. Завършва актьорско майсторство при проф. Кръстьо Мирски през 1953 година, след което специализира режисура в ГДР от 1963 до 1965 г.
Той е един от създателите на Държавния сатиричен театър[1] и остава в него от 1957 година до смъртта си. Играе в театъра, снима се в киното и телевизията. Също така участва в радиопредавания и работи в отдел „Хумор, сатира и забава“ на Българското национално радио. Неговата доведена дъщеря е Мария Грубешлиева, която издава сборник със спомени за него, озаглавен „Клоун на Бога, изпратен на земята“.
Той е третият съпруг на Стоянка Мутафова, с която са заедно до неговата смърт. Нейчо Попов умира на 20 март 1974 г. само на 49 години. от инфаркт на миокарда.[2]
Памет
[редактиране | редактиране на кода]На Нейчо Попов е наречена улица в квартал „Драгалевци“ в София (Карта).
Награди и отличия
[редактиране | редактиране на кода]- Заслужил артист (1969)
- Почетен гражданин на Бургас (посмъртно) (2020)
Телевизионен театър
[редактиране | редактиране на кода]- „Рози за д-р Шомов“ (1973) (Драгомир Асенов), (Втора реализация)
- „… И компания“ (1971) (Йордан Радичков)
- „Кардашев на лов“ (1971) (Иван Вазов)
Хумористични миниатюри
- „Зетят“ (1967) - бащата на Зорка
Филмография
[редактиране | редактиране на кода]Като режисьор
- „Нако, Дако, Цако – моряци“
- „Нако, Дако, Цако – коминочистачи“ (режисиран заедно с Мирослав Миндов)
- „Нако, Дако, Цако – шофьори“ (режисиран заедно с Мирослав Миндов)
Като актьор:
Година | Филми/Сериали | Серии | Роля |
---|---|---|---|
1974 | На живот и смърт | 3 | |
1974 | Нако, Дако, Цако | 3 | помощник-капитанът на кораба Стефанов (в 3-та серия: „Моряци“) |
1972 | 10 дни неплатени | директорът на завода Нитанов | |
1972 | Тихият беглец | 11 | професорът |
1970 | Петимата от „Моби Дик“ | ||
1969 – 1971 | На всеки километър | 26 | полковник Лоуел, председател на военното разузнаване |
1968 | Мъже в командировка | 3 нов. | другаря инспектор Кантарев |
1968 | Бялата стая | Буби | |
1968 | Привързаният балон | старшията | |
1951 | Утро над родината | Ахмед |
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Петър Петров, Раждането на Държавния сатиричен театър, club50plus.bg, 7 април 2011 г.
- ↑ ladyzone.bg
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- ((en)) Нейчо Попов в Internet Movie Database
- ((ru)) Нейчо Попов в КиноПоиск
- ((ru)) Нейчо Попов в Кино-Театр
- Златни гласове на Радиотеатъра: Нейчо Попов, БНР, 27 януари 2010
|