Фридрих Шилер

Фридрих Шилер
Friedrich Schiller
	Фридрих Шилер Friedrich Schiller
	Портрет от Людовика Симановиц (1794)
Роден	10 ноември 1759 г. Марбах, Германия
Починал	9 май 1805 г. (45 г.) Ваймар, Германия
Професия	поет, историк, драматург, философ
Националност	Германия
Направление	романтизъм
Съпруга	Шарлот фон Ленгефелд (1790 – 1805, смъртта му)
Деца	Деца Карл Лудвиг Фридрих (1793 – 1857),; Ернст Фридрих Вилхелм (1796 – 1841),; Каролине Луизе Фриедерике (1799 – 1850),; Емили Хенриете Луиз (1804 – 1872)
Подпис
Уебсайт	Страница в IMDb
	Фридрих Шилер в Общомедия

Йохан Кристоф Фридрих фон Шилер (на немски: Johann Christoph Friedrich von Schiller), познат като Фридрих Шилер, е германски писател (поет и драматург), историк, философ, медик.

Биография

Роден е на 10 ноември 1759 година в Марбах, Вюртемберг (в Югозападна Германия, в областта около Щутгарт, бивша Швабия), в семейството на военния лекар Йохан Каспар Шилер. Детството и юношеството му преминават в относителна бедност, въпреки че посещава както селското, така и латинско училище и, предизвиквайки вниманието на Карл Ойген, херцог на Вюртемберг, влиза в Karlsschule (елитна военна академия в Щутгарт, основана от херцога Карл Ойген) през 1773 г., където накрая учи медицина.

Докато е в елитното училище, той тайно чете Русо и Гьоте и дискутира класическите идеали със съучениците си. В училище той написва първата си пиеса Die Räuber (Разбойници), разказваща за група наивни революционери и техния трагичен неуспех. Ранното му творчество е свързано с литературното направление Буря и натиск.

Шилер получава поста на полкови лекар в Щутгарт през 1780 г.

След представлението на „Разбойници“ в Манхайм през 1781 г., което предизвиква всеобщ възторг, той е арестуван и му е забранено да публикува други трудове. Бяга от Щутгарт през 1783 г. и отива през Лайпциг и Дрезден във Ваймар през 1787 г. Шилер се заема с изучаването на древногръцката литература и стига до убеждението, че елинската култура е най-съвършеното от всичко, което човечеството е сътворило в тази област.

С помощта на Гьоте през 1789 г. става извънреден професор по история и философия в Йена и се вдълбочава в трудовете на Имануел Кант, които упражняват трайно влияние върху художествено-теоретичните му възгледи.

Шилер се преселва трайно във Ваймар през 1799 г. и там Гьоте го убеждава да се върне към драматургията. Така през 1800 г. създава трагедията си „Мария Стюарт“. Двамата с Гьоте основават Ваймарския театър, който става водещ театър в Германия. За културните си заслуги Шилер получава през 1802 г. благородническа титла от Ваймарския херцог. Шилер остава във Ваймар до смъртта си на 45-годишна възраст, настъпила вследствие на белодробна туберкулоза.

В чест на поета литературни и културни награди „Фридрих Шилер“ учредяват през 1920 г. швейцарската фондация „Шилер“, град Манхайм през 1954 г. и провинция Баден-Вюртемберг през 1955 г.

Поезия

Поезията на Фридрих Шилер представлява постоянно домогване до красотата, доброто и истината в името на братството между хората, озарени от извънземната светлина на изкуството.

По-значими поетически творби:

„Боговете на Гърция“ (1788)
„Творците“ (1789)
„Поезията на живота“ (1795)
„Идеалът и животът“ (1795)
„Разходка“ (1795)
„Жалбата на Церера“ (1796)
„Златната чаша“ (1797)
„Ръкавицата“ (1797)
„Пръстенът на Поликрат“ (1797)
„Жеравите на Ивик“ (1797)
„Боят със змея“ (1798)
„Поръчителството“ (1798)
„Елевзински празник“ (1798)
„Песен на камбаната“ (1799)
„Касандра“ (1802)
„Победен празник“ (1803)

Прочутата му „Ода на радостта“ (1785) става върховен символ във финалната част на Деветата симфония на Лудвиг ван Бетховен – днес официален химн на Европейския съюз.

Силата на жената

Силни сте вие с добрата магия на свойто присъствие;
Всичко постигате с благост, никога нищо със гняв.

Мощ диря аз у мъжа, достойнството той отстоява,
Ала жената владее – и нека! – единствено с чар.

Вярно, владели са някои с мощ на ума и делата,
Ала на тях им е липсвал пък този най-царствен венец.

Истински властна е само женската хубост в жената:
Щом появи се, в появата вече е нейната власт.

1796 ^[1]

Философски трудове

Шилер пише много философски трудове по етика и естетика. Той синтезира идеите на Кант с възгледите на Карл Леонхард Райнхолд. Развива понятието за „красивата душа“ (Schöne Seele) – човек, чиито емоции са възпитани от разума му, така че „задължението и влечението“ (Pflicht und Neigung) вече не са в конфликт помежду си. Така „красотата“ за Шилер не е просто чувствено преживяване, а и морално: Бог е Красотата. Трудовете му по философия разглеждат и въпроса за човешката свобода – занимание, което е водещо и в неговите исторически изследвания като „Тридесетгодишната война“ и „Въстанието в Холандия“, а после намира място и в драмите му (трилогията „Валенщайн“ е за Тридесетгодишната война, а „Дон Карлос“ – за въздигането на Холандия срещу Испания). Шилер пише основоположната статия „Върху трагическото изкуство“ и две важни есета по въпроса за възвишеното (das Erhabene), озаглавени „Vom Erhabenen“ и „Über das Erhabene“. Те насочват погледа върху човешката свобода като възможност да се победят животинските инстинкти на индивида, например инстинкта за самосъхранение, когато някой с готовност умира за красива идея.

Медицински трудове

Малко известен факт е, че наред със съчиненията си по етика и естетика, Шилер като лекар е оставил и научни произведения, свързани с медицината, и по-специално с душевните болести. Той е създателят на концепцията за психофизиологията, изложена в трактата му за придобиване на докторска степен „За философията на физиологията“, както и в „По въпроса за връзката на животинското и душевното в човешката природа“ (Versuch über den Zusammenhang der thierschen Natur des Menschen mit seiner geistigen, Stuttgart, 1780). В резултат от медицинската му практика в областта на психичните заболявания у Шилер възниква идеята за лечебното действие на творческия труд и той за първи път формулира понятието трудова (или занимателна) терапия (Beschāftigungstherapie).

Библиография

Пиеси

Die Räuber, 1781 („Разбойници“)
Kabale und Liebe, 1783 („Коварство и любов“)
Die Verschwörung des Fiesco zu Genua, 1784 („Заговорът на Фиеско от Генуа“)
Don Karlos, 1787/88 („Дон Карлос“)
Wallenstein – Trilogie, 1799 („Валенщайн“ – трилогия)
Maria Stuart, 1800 („Мария Стюарт“)
Die Jungfrau von Orléans, 1801 („Орлеанската дева“)
Turandot, 1801 („Турандот“)
Die Braut von Messina, 1803
Der Neffe als Onkel, 1803
Der Parasit oder Die Kunst, sein Glück zu machen, Lustspiel, 1803
Wilhelm Tell, 1803/04 („Вилхелм Тел“)
Demetrius (незавършена), 1805

Стихотворения и балади

Паметник на Шилер в Кьонигсберг, днес Калининград

Ode an die Freude, 1786 („Ода на радостта“)
Resignation, 1786
Das verschleierte Bild zu Sais, 1795
Die Teilung der Erde, 1795
Der Handschuh, 1797
Der Taucher, 1797 („Плувецът“)
Die Kraniche des Ibykus, 1797 („Жеравите на Ибик“)
Ritter Toggenburg, 1797
Der Ring des Polykrates, 1798 („Пръстенът на Поликрат“)
Der Kampf mit dem Drachen, 1798
Die Bürgschaft, 1798
Das Lied von der Glocke, 1799 („Песента на камбаната“)
Nänie, 1800
Der Antritt des neuen Jahrhunderts, 1800
Das Siegesfest, 1803
Die Huldigung der Künste, 1804

Философски съчинения

Über den Grund des Vergnügens an tragischen Gegenständen, 1792
Augustenburger Briefe, 1793
Über Anmut und Würde, 1793
Kallias-Briefe, 1793
Kallias oder Über die Schönheit, 1793
Die Horen, 1795
Über die ästhetische Erziehung des Menschen, 1795
Über naive und sentimentalische Dichtung, 1795
Kleinere prosaische Schriften, 1801

Исторически трудове

Geschichte des Abfalls der Vereinigten Niederlande von der spanischen Regierung, 1788
Was heißt und zu welchem Ende studiert man Universalgeschichte?, Antrittsvorlesung am 26. Mai 1789, 1790
Geschichte des Dreißigjährigen Krieges, 1790