Под игото (филм, 1952)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Под игото.
| Под игото | |
| Режисьори | Дако Даковски |
|---|---|
| Продуценти | Българска кинематография |
| Сценаристи | Георги Крънзов Павел Спасов |
| В ролите | Мирослав Миндов Лили Попиванова Петко Карлуковски Васил Кирков |
| Музика | Филип Кутев |
| Оператор | Бончо Карастоянов |
| Жанр | Исторически филм |
| Премиера | 10 ноември 1952 г. |
| Времетраене | 118 минути |
| Страна |  Народна република България |
| Език | български |
| Цветност | черно-бял |
| Външни препратки | |
| IMDb Allmovie | |
„Под игото“ е български игрален филм (исторически, драма) от 1952 година на режисьора Дако Даковски. Сценарият е на Георги Крънзов и Павел Спасов и се основава на романа „Под игото“ на Иван Вазов. Оператор е Бончо Карастоянов. Художници са Георги Попов и Стоян Сотиров. Музиката във филма е композирана от Филип Кутев.
Главните роли се изпълняват от Мирослав Миндов, Лили Попиванова, Петко Карлуковски, Васил Кирков.
Филмът е първата мащабна продукция на държавната Българска кинематография, а режисьорът получава за него Димитровска награда.
Сюжет
[редактиране | редактиране на кода]Действието се развива през 1875 – 1876 година в няколко селища в Подбалкана, район, участвал активно в Априлското въстание. В градчето Бяла черква се завръща след бягство от Диарбекир Иван Кралича (в ролята Мирослав Миндов), който малко по-късно е назначен за учител под името Бойчо Огнянов. Първата му обществена проява е по време на публичен изпит, при който ученичките на Рада Госпожина (Лили Попиванова) се притесняват от заплетените въпроси на гърчеещия се Кириак Стефчов (Ганчо Ганчев) – Огнянов се намесва и помага на момичетата.
Доктор Соколов (Васил Кирков) и Огнянов организират хората в таен комитет за вдигане на въстание. Представителя на Клисура – Боримечката (Петко Карлуковски), се среща с Огнянов и му обещава подкрепа. От Кириак Стефчов турците разбират, че Огнянов е Иван Кралича. Отиват да го арестуват в църквата, откъдето по време на служба той се измъква с помощта на Колчо слепеца (Константин Кисимов).
На седянка в дядо Стойковата къща в Клисура моми и ергени се веселят. В същото време в мазето Огнянов оповестява датата на въстанието. Подготовката на въстанието е в пълен ход. Рада и Бойчо си дават клетва за обич. Извършено е предателство и въстанието избухва по-рано. Клисура и Бяла черква горят. Въстанието е жестоко потушено. Русия обявява война на Турция и руските войски заедно с българските опълченци освобождават България. Народът въсторжено посреща победителите и празнува дългоочакваната свобода.
Разлики с книгата
[редактиране | редактиране на кода]Сценаристите Георги Кранзов и Павел Спасов подхождат свободно към текста на романа и добавят или премахват значителни елементи от повествованието с цел да засилят героичния патос на филма и да вплетат в сюжета изгодни за пропагандата на режима моменти.[1] Сцените със смъртта на Бойчо Огнянов и Рада Госпожина са премахнати, а финалът с обесването на Мунчо е заменен с възторжено посрещане на руските войски по време на Руско-турската война.[1] Самият Огнянов е представен като представител на Централния революционен комитет.[1] Добавени са нови сцени на мобилизация на башибозуци и масови сражения.
Сценарият на филма вмъква в сюжета липсващи в романа елементи, които приписват на въстанието частично класов характер, като въстанническия трибунал осъжда на смърт чрез разстрел турски благородници и оправдава "мирните турски селяни", докато в романа е разстрелян за шпионаж клисурския циганин Мехмет, процесът е наречен "Народен съд", оправдавайки по този начин комунистическата разправа с елита на България и изявени български родолюбци седем години преди това, чорбаджиите са представени в значително по-отрицателна светлина, премълчавайки, и че самият Огнянов е чорбаджийски син, заради политиката на държавен атеизъм поп Ставри и игумен Натанаил отсъстват, както и любовния триъгълник между Бойчо Огнянов, Кандов и Рада Госпожина. Първият въпрос, който задава Кириак Стефчов докато изпитва ученичките на Рада Госпожина в женското училище е свързан с Църковната борба, принизявайки Екзархията като "създадена по волята на Високата порта". Добавени са сцени, показващи антиевропейски настроения сред българите и подкрепа на европейците за османските власти, а Русия е описана като единствен съюзник на въстаниците, въпреки че в частта на романа, чието действие се развива след потушаването на въстанието, Огнянов изразява надежда за намеса и от страна на другите Европейски Велики сили и съчувствието на другите християнски страни на континента. Рада загива в бой с оръжие в ръка, докато в романа е убита от рикоширал куршум, докато е в безсъзнание в изоставената воденица.
Продукция
[редактиране | редактиране на кода]„Под игото“ е първата мащабна продукция на държавната Българска кинематография и комунистическото правителство влага в нея значителни средства, разчитайки на пропаганден ефект. Режисурата е възложена на Дако Даковски, бивш партизанин, който учи във Всесъюзния държавен институт по кинематография в Москва и представя филма като своя дипломна работа там. В продукцията участват съветски специалисти, а консултант на режисьора е Сергей Василиев, един от режисьорите на известния пропаганден филм „Чапаев“. По това време Василиев прави огледи на места за снимки на заснетата малко по-късно съветско-българска копродукция „Героите на Шипка“.[2]
Участие в „Под игото“ взимат много от известните по това време театрални актьори, почти всички студенти във Висшето театрално училище, жители на селата, в които се снима, както и военни части, включително кавалерийски. Сред статистите е и шестгодишната бъдеща певица Силви Вартан, според която именно участието във филма я подтиква към сценичната кариера.[3]
Композитор на филма е Филип Кутев, а музиката се изпълнява от Софийската филхармония и от оглавявания от него Държавен ансамбъл за песни и танци. Участници в ансамбъла са основната част от статистите в сцената със седянката.[4]
Външните снимки на филми са направени в Копривщица, както и в района на Троянския манастир и средногорското село Петрич.
Състав
[редактиране | редактиране на кода]Актьорски състав
[редактиране | редактиране на кода]В масовите сцени участват студенти и студентки от Д.В.Т.У. „Кръстьо Сарафов“, бойци и офицери от народната армия, население от Троянско, Копривщица и село Средногорец.
Творчески и технически екип
[редактиране | редактиране на кода]| Режисьор | Дако Даковски |
| Сценарий | Павел Спасов Георги Крънзов |
| Оператор | Бончо Карастоянов |
| Музика | Заслужил артист Филип Кутев |
| Звукооператор | Димитър Стефанов |
| Художници | Георги Попов Заслужил художник Стоян Сотиров |
| Втори режисьор | Продан Ортодоксиев |
| Втори оператор | Константин Янакиев |
| Асистент-режисьор | Александър Благоев |
| Асистент-оператор | Емануил Пангелов |
| Монтаж | Катя Василева |
| Грим | Анатоли Иванов Ценко Бояджиев |
| Музиката се изпълнява от | Оркестър на Софийската държавна филхармония Диригент: Васил Стефанов |
| Песните изпълняват | Държавен ансамбъл за песни и танци и радиохорът |
| Художествен ръководител на студията | Слав Славов |
| Консултанти: | Полковник Йоно Митев Майор Борис Чолпанов |
| Директор на продукцията | Александър Христов |
| Производство | Българска кинематография Студия за игрални филми /Copyright © 1952/ |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Ковачев 2008, с. 6.
- ↑ Ковачев 2008, с. 5 – 6.
- ↑ Ковачев 2008, с. 9, 11.
- ↑ Ковачев 2008, с. 8.
- Цитирани източници
- Ковачев, Пенчо. 50 златни български филма. София, Издателство „Захарий Стоянов“, 2008. ISBN 9789540902814.
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- „Под игото“ в сайта на Българската национална филмотека
- „Под игото“ в
Internet Movie Database - „Под игото“ в сайта bgmovies.org
| |||||||||||