Направо към съдържанието

Камен Зидаров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Камен Зидаров
Портретна снимка на Камен Зидаров от 1936 г. Източник: ДА „Архиви“
Портретна снимка на Камен Зидаров от 1936 г. Източник: ДА „Архиви“
Роден16 септември 1902 г.(1902-09-16)
Починал10 декември 1987 г. (на 85 г.)
Националностбългарин
Жанрпоезия
Уебсайт
Камен Зидаров в Общомедия

Камен Зидаров (псевд. на Тодор Събев Манев) е български поет, преводач и драматург и филмов сценарист.

Член и функционер на БКП – от 1944 година. Народен деятел на културата – 1970 година.

Роден е на 16 септември 1902 г. в Горно Оряховското село Драганово.

През 1934 година заживява в София.

От 1944 година е член на БКП. Директор на Военния театър между 1945 и 1949 г. В периода (1949 – 1956) - директор на Народния театър.

Носител е на Димитровска награда, през 1950 година.

Умира през 1987 г. в София.

Пише множество мемоарни книги като „Броеница на времето“, Партиздат, 1981, „Звезди от голямата плеяда. Спомени и размисли“, НМ, кн.1, 1973 и кн. 2, 1978, „Изкуство и живот, неподвластни на забрава. Спомени“, НИ, 1983, „Пламъци от изпепеляваща любов. Спомени“, БП, 1986, „Асен Разцветников в живота и поезията. Спомени и размисли“, БП, 1976[1].

  • Лауреат на Димитровска награда (1950)
  • орден „Народна република България“ III ст. (1959) и I ст. (1962)
  • Народен деятел на културата (1970)
  • орден „Георги Димитров“ (1972)
  • Герой на социалистическия труд на България (указ № 1890 от 31 август 1974 г.)
  • Герой на Народна република България (1982, по случай неговата 80-годишнина)