Линейни крайцери тип „B-65“
Линейни крайцери тип „B-65“ B65型大型巡洋艦 | |
Изглед на линейните крайцери от типа „B-65“ | |
Флаг | Япония |
---|---|
Клас и тип | Линейни крайцери от типа „B-65“ |
Следващ тип | Няма |
Предшестващ тип | Линейни крайцери тип „Амаги“ |
Производител | непостроени |
Планирани | 6 |
Построени | 0 |
В строеж | не са залагани |
Отменени | 6 |
Служба | |
Състояние | извън експлоатация |
Основни характеристики | |
Водоизместимост | 31 400 t (нормална); 34 950 t (пълна)[2] |
Дължина | 246,2 m[1] |
Дължина по водолинията | 240,0 m |
Ширина | 27,5 m[1] |
Газене | 8,8 m[1] |
Броня | пояс: 190 mm; палуба: 125 mm;[1] |
Задвижване | 4 парни турбини Gihon; 8 водотръбни котли Kampon[2] |
Мощност | 170 000 к.с. (125 МВт)[1] |
Движител | 4 гребни винта[1] |
Скорост | 33 възела (61,1 km/h)[1] |
Далечина на плаване | 8000 морски мили при 18 възела ход[1] |
Екипаж | 1300 души |
Въоръжение | |
Артилерия | 3x3 310 mm; |
Зенитна артилерия | 8x2 100 mm 4x3 25 mm 2x2 13,2 mm картечници тип 93[1] |
Други | 1 катапулт тип 1, Номер 2, Модел 11, 3 разузнавателни хидросамолета Тип 0[1] |
„B-65“ (на японски: B65型大型巡洋艦)[„Коментари“ 1] са нереализиран тип линейни крайцери на Императорските ВМС на Япония от началото на 1940-те години.
История на създаването
[редактиране | редактиране на кода]След приемането в САЩ на актовете от 14 юни („Трети план на Винсън“) и на 19 юли („Програма на два океана“) 1940 г. японският Морски генерален щаб (МГЩ) преразглежда обсъждащите се от 1938 г. проекти за петата и шестата програми за попълване на флота. Предложеният на 7 януари 1941 г. вариант на програмите включва в себе си построяването в десетгодишен срок на 28 нови крайцера, в т.ч. шест големи – „Супер A“.[3] Тези кораби трябва да станат отговор на американските линейни крайцери от типа „Аляска“, поръчката за които е дадена на 5 септември 1940 г. и които по данни на японското разузнаване трябва да осъществяват прикритието на главните сили на флота. Влизащите в проекта на петата програма две единици трябва да съставят 8-ма дивизия, а четирите единици от шестата – 7-ма. Двете съединения е планирано да се включат в състава на Втори флот и да се използват за защитата на неговите крайцери и разрушители в нощните им торпедни атаки против американския флот.[4]
Двата крайцера от проекта B-65 (обозначение на МГЩ – V-16) от петата програма, известни с временните си номера 795 и 796, се предполага да бъдат заложени в корабостроителницата на Арсенала на флота в Куре в периода 1943 – 1944 г. и да се предадат на флота в периода 1945 – 1946 г.[1] Обаче поради започването на реализацията на първия етап от военните приготовления от 15 ноември 1940 г. и прекомерното натоварване на корабостроителните предприятия перспективите за изпълнение на амбициозните планове стават малореални.[5] На 6 ноември 1941 г. построяването на корпуси № 795 и 796 е отложена за неопределен срок. След поражението при Мидуей петата програма за попълване на флота е отменена, заменящата я от 21 септември 1942 г. програма за военните кораби вече не включва големите крайцери.[6]
Конструкция
[редактиране | редактиране на кода]Основното въоръжение на крайцерите трябва да станат проектиращите се 310-мм оръдия Тип 0 с дължина на ствола 50 калибра в три триоръдейни кули. Далечината на тяхната стрелба с 561-кг бронебоен снаряд достига 32 920 метра, а скорострелността – три изстрела в минута. За управлението на техния огън се предвиждат два директора Тип 94 с 8-м далекомери. Също е разглеждан вариант с главен калибър от шест 360-мм оръдия с дължина на ствола 45 калибра в три двуоръдейни кули.[1]
ПВО на крайцерите трябва да включва шестнадесет 100-мм оръдия Тип 98 с дължина на ствола 65 калибра в осем двуоръдейни установки Тип 98 мод. А мод. 1 и четири строени 25-мм автомата Тип 96 в централната част на кораба, а също две сдвоени 13,2-мм картечници Тип 93 на мостика.[4] За управление на огъня на 100-мм оръдия и 25-мм автомати се предвиждат четири ПУАЗО Тип 94, за 13,2-мм картечници – от директор Тип 95.[1]
Броневата защита на крайцерите се проектира, изходя от изискванията да издържа на обстрел с 305-мм снаряди от далечина 20 000 – 30 000 метра и преки попадения на 800-кг авиобомби.[1] Тя включва в себе си главен пояс от закалена хромникелова стомана Викерс с дебелина 190 мм с наклон от 20° и бронева палуба от хомогенна броня с дебелина 125 мм.[1]
Сравнение с аналозите
[редактиране | редактиране на кода]Сравнителни ТТХ на големи крайцери от 1940-те години | ||||
„Аляска“[7] | „B-65“ | Тип „О“ | Проект 69[8] | |
---|---|---|---|---|
Година на разработка на проекта | 1940 | 1941 | 1940 | 1939 |
Планирани/заложени/влезли в строй | 6/3/2 | 4/—/— | 3/3/— | 15/2/— |
Водоизместимост, стандартна/пълна, т | 29 779/34 253 | 31 400/34 950 | ?/35 720 | 35 250/41 540 |
Главен калибър | 9 (3×3) 305-мм/50 Mk 8 | 9 (3×3) 310-мм/50 Тип 0 | 6 (3×2) 380-мм/48 SKC/34 | 9 (3×3) 305-мм/55 Б-50 |
Среднокалибрена и универсална артилерия | 12 (6×2) 127-мм/38 Mk 12 | 16 (8×2) 100-мм/65 Тип 98 | 6 (3×2) 150-мм/52,4 SKC/28 8 (4×2) 105-мм/63,3 FlaK 38 |
8 (4×2) 152-мм/58,6 Б-38 8 (4×2) 100-мм/56 Б-34 |
Малокалибрена зенитна артилерия | 56 (14×4) 40-мм/56 „Бофорс“, 34 × 20-мм „Ерликон“ | 12 (4 × 3) – 25-мм/60 Тип 96 4 (2 × 2) 13,2-мм картечници Тип 93 |
8 (4×2) 37-мм/83 SKC/30 20 × 20-мм/65 FlaK 30 |
28 (7×4) 37-мм/73,5 70-К |
Авиационно въоръжение | 2 катапулта, 4 хидросамолета | 1 катапулт, 3 хидросамолета | 1 двоен катапулт, 4 хидросамолет | 1 катапулт, 2 хидросамолет |
Бронева защита | 229 мм пояс, 102 мм палуба | 190 мм пояс, 125 мм палуба | 190 мм пояс, 80 мм палуба | 230 мм пояс, 90 мм палуба |
Енергетична установка | паротурбинна, 150 000 к.с. | паротурбинна, 170 000 к.с. | дизелна и паротурбинна, 175 000 к.с. | паротурбинна, 201 000 к.с. |
Максимална скорост, възела | 33 | 33 | 35 | 33 |
Далечина на плаване, мили (на скорост, възела) | 12000 (15) | 8000 (18) | 14000 (19) | 8300 (14,5) |
Екипаж, души | 1517 | 1300 | 1965 | 1037 |
Коментари
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п Лакруа и Уэллс 1997, с. 830.
- ↑ а б Лакруа и Уэллс 1997, с. 608.
- ↑ Лакруа и Уэллс 1997, с. 605.
- ↑ а б Лакруа и Уэллс 1997, с. 606.
- ↑ Лакруа и Уэллс 1997, с. 607.
- ↑ Лакруа и Уэллс 1997, с. 609.
- ↑ Балакин, Дашьян 2006, с. 176.
- ↑ Балакин, Дашьян 2006, с. 115.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- на руски език
- Балакин С. А., Дашьян А. В. и др. Линкоры Второй мировой. Ударная сила флота. – М.: Коллекция, Яуза, ЭКСМО, 2006. – 256 c.: ил. – (Арсенал Коллекция). – 3000 экз. – ISBN 5-699-18891-6, ББК 68.54 Л59.
- Eric Lacroix, Linton Wells II. Japanese cruisers of the Pacific war. Annapolis, MD, Naval Institute Press, 1997, 882 с. ISBN 1-86176-058-2.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Линейные крейсера Японии ((ru))
- В Общомедия има медийни файлове относно Линейни крайцери тип „B-65“
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Линейные крейсера типа B-65“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |