Линейни крайцери проект 1047
| Линейни крайцери проект 1047 Ontwerp slagkruiser klasse 1047 | |
| Флаг |  Нидерландия |
|---|---|
| Клас и тип | Линейни крайцери от проект „1047“ |
| Следващ тип | Няма |
| Предшестващ тип | Няма |
| Планирани | 3 |
| Построени | 0 |
| В строеж | Не са залагани |
| Отменени | 3 |
| Служба | |
| Състояние | извън експлоатация |
| Основни характеристики | |
| Водоизместимост | 27 950 t (стандартна) |
| Дължина | 241,2 m |
| Дължина между перпендикулярите | 236,0 m |
| Ширина | 30,0 m |
| Газене | 7,8 m |
| Броня | пояс: 225 mm; палуба: 100 mm; барбети: 250 mm; кули ГК: 100 – 250 mm; |
| Задвижване | 4 парни турбини Parsons; 8 парни водотръбни котли |
| Мощност | 180 000 к.с. (132,4 МВт) |
| Движител | 4 гребни винта |
| Скорост | 34 възела (63 km/h) |
| Далечина на плаване | 4500 морски мили при 20 възела ход |
| Екипаж | 1050 души |
| Въоръжение | |
| Артилерия | 3x3 283 mm; 6x2 120 mm; |
| Зенитна артилерия | 7x2 40 mm; 8x1 20 mm |
| Самолети | 2 катапулта; 2 хидросамолета[1] |
Линейни крайцери „1047“ (на нидерландски: Ontwerp slagkruiser klasse 1047) са неосъществен проект за линейни крайцери на Холандския флот от времето на Втората световна война. Разработват се от 1939 г. за борба с японските тежки крайцери. Планира се да влязат в състава на холандския Източноиндийски флот. Крайцерите се проектират при поддръжката на немско-холандската компания NV Ingenieurskantoor voor Scheepsbouw. Предполага се построяването на 2 или 3 крайцера, но всички работи са спрени от немското нахлуване през 1940 г. Крайцерите така и не са заложени, след края на войната проектът не е възобновяван.
История на създаването
[редактиране | редактиране на кода]Историята на създаването на линейните крайцери от проекта 1047 започва през 1938 г., когато специално създаден комитет на флота анализира ситуацията за Нидерландия в басейна на Тихия океан. Изказано е опасение, че Япония има планове за превземане по отношение на холандските владения в Остиндия, богати на нефт, от който крайно се нуждае Япония. Съотношението на военноморските сили на Нидерландия и Япония не дава на холандците шансове за успешна съпротива, обаче от членовете на комитета е изказано оптимистичното мнение, съгласно което основните сили на японския флот ще бъдат сковани от потенциалните съюзници на Нидерландия – Великобритания и САЩ, в резултат на което, японците няма да могат да използват своите линкори и линейни крайцери против холандските ВМС в Тихия океан.[2]
Така се счита, че най-мощните кораби, които Япония ще може да насочи против Холандска Индия ще станат тежките крайцери. Обаче най-мощните кораби във ВМС на Нидерландия са леките крайцери от типовете „Ява“ и „Де Ройтер“, неспособни да противостоят на подобен противник. Комитетът препоръчва да се създаде нов тип бързоходни и мощни кораби, способни да изпълняват функцията по сдържане на японската агресия, а в случай на нейно начало, ефективно да унищожават тежките крайцери на противника. По същество, ства дума за създаването на своеобразен изтребител на тежки крайцери, който не е предназначен за бой с линкори.
Оценка на проекта
[редактиране | редактиране на кода]Резултатът от усилията на холандските конструктори става появата на достатъчно своеобразен кораб. От една страна, той напълно съответства на поставените пред него тактически задачи. Артилерията на главния калибър му позволява да се справи с всеки тежък крайцер, а собственото брониране е достатъчно надеждно за защита от техния ответен огън. Скоростта на линейните крайцери от проекта 1047 им позволява, ако не друго, поне да не изостават от японските тежки крайцери.[3] Универсалната и малокалибрената зенитна артилерия се отличават с високи, по мерките на началото на Втората световна война характеристики, макар общия брой стволове да е явно недостатъчен за отразяване на масирани въздушни атаки.
Заедно с това, проектът остава тясно специализиран. „Изтребителят на крайцери“ няма никакви шансове в решителен бой с който и да е линеен кораб на противника. Неговата бронева защита се пробива от оръдията на линкорите практически на всяка възможна дистанция. Остава му само възможността да се спасява с бягство, уповавайки се на по-високата си скорост. С оглед на това, че в реалността Япония в периода 1941 – 1942 г. успява да изпрати своите линкори и линейни крайцери в контролирания от Нидерландите регион, линейните крайцери от проекта 1047, бидейки все пак построени, не биха могли съществено да изменят хода на събитията.[4]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1922 – 1946. London, Conway Maritime Press, 1980. ISBN 0-85177-146-7. с. 388.
- ↑ Garzke W., Dulin R. British, Soviet, French and Dutch Battleships of World War II. London, Jane Publising Company Ltd, 1980. ISBN 0-7106-0078-X. с. 153.
- ↑ Garzke W., Dulin R. British, Soviet, French and Dutch Battleships of World War II. с. 164.
- ↑ Garzke W., Dulin R. British, Soviet, French and Dutch Battleships of World War II. с. 165.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1922 – 1946. London, Conway Maritime Press, 1980. ISBN 0-85177-146-7.
- Garzke W., Dulin R. British, Soviet, French and Dutch Battleships of World War II. London, Jane Publising Company Ltd, 1980. ISBN 0-7106-0078-X.
- Сулига С.В. Суперкрейсера 1939 – 1945. Проекты линейных крейсеров ВМС Нидерландов. Морская коллекция, 1995.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Concept image of a 1047 ((en))
- Original blueprints ((en))
- Design studies for the Royal Netherlands Navy 1939 – 40 ((en))
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Линейные крейсера проекта 1047“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |