Линейни кораби тип „Литорио“
Линейни кораби тип „Литорио“ Classe Littorio | |
Линейният кораб „Рома“ | |
Флаг | Италия |
---|---|
Клас и тип | Линейни кораби от типа „Литорио“ |
Производител | Ansaldo в Генуа и др., Италия |
Служба | |
Заложен | 28 октомври 1934 г. |
Спуснат на вода | 22 август 1937 г. |
Влиза в строй | 6 май 1940 г. |
Изведен от експлоатация | утилизирани/потопен/недостроен |
Състояние | извън експлоатация |
Основни характеристики | |
Водоизместимост | 40 724 t (стандартна) 45 236 t (пълна) |
Дължина | 224,1 m (по КВЛ) 240,8 m (максимална) |
Ширина | 32,9 m |
Газене | 9,7 m |
Броня | главен пояс: 70+280 mm; главна палуба: 90...162 mm; горна палуба: 36 mm; барбети: 250...280 mm; кули ГК: 350...280 mm; кули СК: 280...50 mm; бойна рубка: 350...280 mm |
Задвижване | 4 парни турбини Belluzzo; 8 парни водотръбни котли Yarrow; 4 гребни винта; 130 000 к.с. (проектна) |
Скорост | 30 възела (55,56 km/h) |
Далечина на плаване | 4700 – 4800 морски мили при 14 възела ход |
Екипаж | 1830 – 1950 души |
Въоръжение | |
Артилерия | 3x 381 mm; 4x3 152 mm; 4x1 120 mm Зенитна артилерия: 12x1 90 mm; 8x2 и 4x1 37 mm; 8x2 20 mm (на „Рома“ 14×2) |
Самолети | 1 катапулт; 3 хидросамолета[1] |
Линейни кораби тип „Литорио“ в Общомедия |
Литорио (на италиански: Littorio) са серия италиански линейни кораби от времето на Втората световна война. Всичко от проекта са построени 3 единици: „Литорио“ (на италиански: Littorio), „Виторио Венето“ (на италиански: Vittorio Veneto) и „Рома“ (на италиански: Roma). Линкорът „Имперо“ (на италиански: Impero) остава недостроен.
Конструкция
[редактиране | редактиране на кода]Корпус
[редактиране | редактиране на кода]Корпусът има архаичен напречен набор. Има 250 шпангоута. Номерация им върви от кърмовия перпендикуляр към носа. На кърмата шпангоутите имат отрицателни номера. Шпацията е равна на 1 м. По протежение на целия корпус върви двойно дъно, а в пределите на цитаделата то е тройно.
Скуловите килове имат дължина и ширина 48 и 1,2 м съответно.
Брониране
[редактиране | редактиране на кода]Главният пояс е с височина 4,4 м и по дължината си има наклон навън от 11° и се състои от външен 70-мм хомогенен слой и отстоящ от него на 0,25 м главен – от 280-мм цементирани плочи, които се крепят на 150 мм дъбова подложка. Пространството между поясите е запълнено с бетон на клетки. В дълбочина на корпуса, след 1,4 м върви 36-мм главна бронирана преграда. Още по-близко към диаметралната плоскост се намира втората бронева 25-мм преграда, която има наклон към средата на корпуса. Сумарната хоризонтална защита съставлява 409 мм. Бордът над пояса също е брониран и има дебелина от 70 мм, а в носовия край – 45 мм. По краищата поясът се затваря от траверси с дебелина 210 мм. Броневата палуба е изпълнена от 150 мм плочи на 12 мм подложка над погребите и от 100 мм на 12 мм подложка над енергетичната установка. При бордовете до 36 мм преграда палубата е по-тънка: 100 в района на погребите и 90 мм в района на МКО. Полубакът между траверсите има палуба с дебелина 36 мм на 9 мм подложка.
Бронезащитата на артилерията на главния калибър има своите особености. Цялата броня е круповска цементирана. Челните плочи на кулите на главния калибър са направени с дебелина 380-мм. Останалото брониране на кулите също е от цементирана броня. Задните стени имат дебелина 350 мм, страничните – 200 мм, покрива има дебелина 200 мм в предната и 150 мм в задната част.
Противоторпедната защита, конструкция на генерал Пулиезе, е разчетена да противодейства на взрив на торпедо с тегло на заряда от 350 кг тротила.
Въоръжение
[редактиране | редактиране на кода]След като не е в състояние да направи 406-мм артсистема, фирмата „Ансалдо“ проектира и разработва 381-мм оръдие с дължина 50 калибра с максимално форсирана балистика и триоръдейната кула „381/50 An 1934“. Също към производството е включена и фирмата „ОТО“ (маркировка „381/50 ОТО 1934“). „Ансалдо“ произвежда всички 381-мм артустановки за „Литорио“ и „Имперо“ и една за „Рома“, а „ОТО“ – двете оставащи за „Рома“ и всички за „Виторио Венето“. Оръдията за „Литорио“ са със скрепена конструкция, а всички останали – лайнировани (т.е. имат лайнер). Оръдията заимстват някои британски стандарти от времето на Първата световна война: ситна нарезка с ход 30 калибра и отварящ се настрани бутален затвор система „Уелин“ с хидравлика. Куполната установка има три независими люлеещи се части с хидравлични спирачки за отката и пневматични накатници, подаването на зарядите от претоваръчно отделение, фиксиран вертикален ъгъл на зареждане, равен на +15°, верижен досилател прибойников тип.
История на службата
[редактиране | редактиране на кода]- „Литорио“ е заложен на 28 октомври 1934 г., спуснат е на вода на 22 август 1937 г., а влиза в строй през май 1940 г. На 12 ноември 1940 г. линкорът е повреден от три торпеда, пуснати от самолети „Суордфиш“ по времи на рейда на британските самолетоносачи над Таранто. През юни 1942 г., в хода на атаката над малтийски конвой, „Литорио“ още веднъж е торпилиран от английски самолет. През 1943 г. той е преименуван на „Италия“. След капитулацията на Италия, плавайки към Малта, линкорът е повреден от немска управляема бомба. Според условията на Парижкия мирен договор корабът преминава към САЩ. На 1 юни 1948 г. корабът е изключен от списъците на италианския флот. Правителството на САЩ се съгласява за разкомплектоването на линкора за метал в Италия, където той окончателно и е раглобен в Специя към 1955 г.
- „Виторио Венето“ е заложен на 28 октомври 1934 г., спуснат е на вода на 25 юли 1937 г., а влиза в строй през април 1940 г. През март 1941 г., по време на боя при нос Матапан, е торпилиран от самолет „Суордфиш“ на британския самолетоносач „Формидейбъл“. Линкорът поема хиляди тона вода, но съумява да избяга от преследвачите. След ремонт е отново торпилиран от подводната лодка „Ърдж“. Според условията на Парижкия мирен договор линкорът подлежи на предаване на Великобритания, правителството на която предлага на италианскотпо да разглоби кораба за метал. В периода 1953 – 1955 г. „Виторио Венето“ е разкомплектован в Специя.
- „Рома“ е заложен на 18 октомври 1938 г., спуснат на 9 юни 1940 г., а влиза в строй през юни 1942 г. На 9 септември 1943 г. е потопен от немската авиация с помощта на тежките управляеми планиращи авиобомби Fritz X. Това е първата в историята употреба на управляеми бомби срещу кораби.
- „Имперо“ е заложен на 14 април 1938 г., спуснат на вода на 15 ноември 1939 г.
- По време на войната СССР води активни преговори по повод предаването на един от линкорите от дадения тип, в качеството на репарация. Предварителни договорености има постигнати, обаче, в следвоенния период, след различни увъртания предаването на кораба е отказано. Вместо нов линкор от типа „Литорио“ Съветския съюз получава остарелия „Джулио Чезаре“.
Оценка на проекта
[редактиране | редактиране на кода]По адрес на италианските линкори е насочена много критика. Особено към артилерията на главния калибър, която показва в хода на изпитанията и бойната си употреба най-отвратителни резултати – имайки прекрасна бронепробиваемост (отстъпваща може би единствено на „Ямато“ и „Айова“), оръдията на стрелбите демонстрират ужасно ниска точност и кучност. Съществуват различни мнения за причините за тези резултати. Някои специалисти смятат за неудачни както конструкцията (за целите на достигане на максималната дулна енергия, според принципа „тежък снаряд – висока начална скорост“, стволовете са взети, като основа, от оръдия на остарелия към това време съвместен проект на фирмите „Ansaldo“ и английската „Vickers“ от 1914 г. – като те просто са удължени от 40 до 50 калибра, и са снабдени с много мощен 885-кг. снаряд, и по този начин са форсирани до максимума), така и самото качество на производство на стволовете. Някои считат за доста лошо качеството на боеприпасите (особено масовото). На тези линкори в пълна степен е реализирана системата за разнесена бордова защита (главният пояс се състои от „първичен“ 70 мм слой броня – за съдиране на бронебойния накрайник, и 280 мм основна плоча). Дебелината на основните плочи изглежда неголяма, но за сметка на съдирането на бронебойния наконечник това се оказва достатъчно. Към това, това не е последндата защита, тъй като на 1,4 м от основните плочи по дължината на цитаделата се разполага 36-мм бронирана противоосколъчна преграда, и близо към диаметралната плоскост – аналогична втора, с дебелина от 25 мм, разположена под различен ъгъл, спрямо цялото останало брониране. В резултат на това даже при пробиването на двата основни поясни слоя повредите от разрива на бронебойния снаряд, теоретично, се ограничават или от пространството „главен пояс-първа преграда“, или от пространството между самите прегради. Така за нанасянето на кораба на фатални повреди с настилен огън става доста трудна работа, а разположеният над главния и качващ се до нивото на горната палуба 70-мм горен пояс отново „съблича“ и дестабилизира до удар в главната бронепалуба снаряда, летящ по по-остра траектория. Традиционо (за италианците) качествените обводи дават на кораба добра скорост. Вече отбелязаното добро брониране (с изключение на траверсите), включва в себе си и 60-мм бронезащита на цялата носова надстройка, практически изключващо сериозните повреди от фугасни снаряд, и безпрецедентно високо ниво на защитеност на артилерията на средния калибър, и доста добре обмислена система за противоторпедна защита (тръбна, конструкция на Пулиезе), достигаща при мидъла 7,57 м дълбочина. Това са качествата, по които корабите превъзхождат „еднокласниците“. Уви това не може да се каже за хоризонталната защита, която е най-слабата сред „35 000-тонниците“. В интерес на истината и при останалите, освен „Ришельо“ и „Саут Дакота“, хоризонталната защита също е недостатъчна[2]. Несъмнено също се явява като недостатък и предизвиканото от общото изоставане на италианската промишленост в новите технологии: електрозаваряване, оптика, електромеханика и радиолокация[2].
ПТЗ е по-добра, спрямо всички английски и американски линкори, даже спрямо най-съвършената на типа „Норт Керолайн“. Тя издържа това, което може да издържи и не може да се противопостави на 340 кг торпекс (еквивалент на 510 кг тротил) – за което не е разчетена.
Линейните кораби от типа „Литорио“, сред линкорите от последното поколение, се оказват единствените предназначени за ограничен театър на военни действия[2].
Сравнителни ТТХ на линкорите постройка 1930 – 1940 години | ||||||||||
характеристики | „Кинг Джордж V“[3] | „Бисмарк“[4] | „Литорио“[5] | „Ришельо“[6] | „Норт Керолайн“[7] | „Саут Дакота“[8] | „Айова“[9] | „Ямато“[10] | ||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Страна | ||||||||||
Водоизместимост, стандартна/пълна, т | 36 727/42 076 | 41 700/50 900 | 40 724/45 236 | 37 832/44 708 | 37 486/44 379 | 37 970/44 519 | 48 425/57 540 | 63 200/72 810 | ||
Артилерия на главния калибър | 2×4 и 1×2 – 356-мм/45 | 4×2 – 380-мм/47 | 3×3 – 381-мм/50 | 2×4 – 380-мм/45 | 3×3 – 406-мм/45 | 3×3 – 406-мм/45 | 3×3 – 406-мм/50 | 3×3 – 460-мм/45 | ||
Спомагателна артилерия | 8×2 – 133-мм/50 | 6×2 – 150-мм/55, 8×2 – 105-мм/65 | 4×3 – 152-мм/55, 12×1 – 90-мм/50 | 3×3 – 152-мм/55, 6×2 – 100-мм/45 | 10×2 – 127-мм/38 | 8×2 – 127-мм/38[Коментари 1] | 10×2 – 127-мм/38 | 4×3 – 155-мм/60, 6×2 – 127-мм/40 | ||
Лека зенитна артилерия[Коментари 2] | 4×8 – 40-мм/40 | 8×2 – 37-мм, 12×1 – 20-мм | 8×2 и 4×1 – 37-мм, 8×2 – 20-мм | 4×2 – 37-мм | 4×4 – 28-мм | 7×4 – 28-мм, 16×1 – 20-мм | 15×4 – 40-мм, 60×1 – 20-мм | 8×3 – 25-мм | ||
Брониране на борда, мм | 356 – 381 | 320 | 70 + 280 | 330 | 305 | 310 | 307 | 410 | ||
Брониране на палубите, мм | 127 – 152 | 50 – 80 + 80 – 95 | 36 + 102 – 162 | 150 – 170 + 40 | 37 + 140 | 37 + 146 – 154 | 37 + 153 – 179 | 35 – 50 + 200 – 230 | ||
Брониране на кулите на главния калибър, мм | 324 – 149 | 360 – 130 | 350 – 150 | 430 – 195 | 406 – 249 | 457 – 300 | 495 – 260 | до 650 | ||
Брониране на бойната рубка, мм | 76 – 114 | 220 – 350 | 260 | 340 | 406 – 373 | 406 – 373 | 440 | до 500 | ||
Енергетична установка, к.с. | 110 000 | 138 000 | 130 000 | 150 000 | 121 000 | 130 000 | 212 000 | 150 000 | ||
Максимална скорост, възела | 28,5 | 29 | 30 | 31,5 | 27,5 | 27,5 | 32,5 | 27,5 |
Коментари към таблицата
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Приведените данни са според състоянието към края на 1940 г.
- ↑ а б в Малов А., Патянин С. 2010.
- ↑ Балакин, Дашьян 2006, с. 59.
- ↑ Балакин, Дашьян 2006, с. 84.
- ↑ Балакин, Дашьян 2006, с. 102.
- ↑ Балакин, Дашьян 2006, с. 196.
- ↑ Балакин, Дашьян 2006, с. 156.
- ↑ Балакин, Дашьян 2006, с. 163.
- ↑ Балакин, Дашьян 2006, с. 168.
- ↑ Балакин, Дашьян 2006, с. 228.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Балакин С. А., Дашьян А. В. и др. Линкоры Второй мировой. Ударная сила флота. – М.: Коллекция, Яуза, ЭКСМО, 2006. – 256 c.: ил. – (Арсенал Коллекция). – 3000 экз. – ISBN 5-699-18891-6, ББК 68.54 Л59.
- Балакин С. В., Кофман В.Л. Дредноуты. М., 2004. ISBN 5-93848-008-6.
- Малов А., Патянин С. Суперлинкоры Муссолини. Главные неудачники Второй мировой. М., 2010. ISBN 978-5-699-39675-7.
- Титушкин С.И. Линейные корабли типа „Витторио Венето“. СПб., 1995.
- All the world's battleships. 1906 to the present. London, 1996. ISBN 0-85177-691-4.
- Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1922 – 1946. London, 1980. ISBN 0-85177-146-7.
- Sandler S. Battleships. An illustrated history of their impact. Denver, USA, 2004. ISBN 1-85109-410-5.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- VITTORIO VENETO battleships (1940 – 1942) ((en))
- Линейный корабли типа „Витторио Венето“ ((ru))
- ship.bsu.by Архив на оригинала от 2020-07-03 в Wayback Machine. ((ru))
- В Общомедия има медийни файлове относно Линейни кораби тип „Литорио“
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Линейные корабли типа „Литторио““ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |