381 mm/50 Ansaldo Mod. 1934
381-мм/50 корабно оръдие Mod. 1934 381 mm/50 Ansaldo Mod. 1934 | |
История на производството | |
---|---|
Производител | Ansaldo; OTO в Италия |
Година на производство | 1934 г. |
История на службата | |
На въоръжение в | Италия |
Характеристики на оръдието | |
Калибър, mm | 381 |
Дължина на ствола, mm/калибра | 19 050/50 |
Маса на оръдието със затвора, kg | 102,4 t (оръдие със затвора) 1595 t (установка) |
Принцип на зареждане | Разделно зареждане |
Скорострелност, изстрела/минута | 1,3[1] |
Характеристики на артилерийската установка | |
Възвишение (max) | +36° |
Снижение (min) | -5° |
Ъгъл на завъртане, ° | ± 145° (кула №1) ± 141° (кула №2) ± 160° (кула №3) |
Максимална далечина на стрелбата, m | 42,8 – 44,64 (при ъгъл +36°) |
381 mm/50 Ansaldo Mod. 1934 e корабно оръдие с калибър 381 mm разработено и произвеждано в Италия. На въоръжение е в Кралските ВМС на Италия. Това оръдие е развитие на 381-мм оръдия Mod. 1914, разработено за така и недостроените линейни кораби от типа „Франческо Карачоло“. Моделът от 1934 г. е разработен от компанията Ansaldo, също се произвежда по лиценз от компанията OTO. Разликите между моделите са незначителни. Използват се във Втората световна война като главен калибър на линейните кораби от типа „Литорио“.[1]
История на създаването
[редактиране | редактиране на кода]Започвайки от 1928 г., в Италия се водят работи за определянето на облика на бъдещите линкори на Regia Marina. Създадени са редица проекти, снабдени с артилерия от 254 до 406 милиметра. При това като най-добър се оценява най-големия калибър. Обаче италианската промишленост от онова време не разполага нито с оборудването, нито с необходимия опит за създаването на 406-мм оръдия. Изборът на такъв калибър предполага значителен технически риск и може съществено да удължи сроковете за готовност на новите линкори. Заедно с това, промишлеността вече има опит в производството на оръдия с калибър 381 мм. По-рано са произведени 23 оръдия за останалите си непостроени линкори тип „Франческо Карачоло“. Считала се, че разработката на ново оръдие 381-мм калибър няма да има големи проблеми, а намаляването на калибъра може да се компенсира с увеличаване на броя оръдия на ГК на линкорите – 9 вместо 8, и с увеличаване на началната скорост на снаряда.[2]
Конкурсът за разработката и производството на артилерията за бъдещите линкори от типа „Литорио“ е обявен на 12 април 1934 г. В него вземат участие двата италиански производителя на тежка артилерия за флота – Ansaldo и OTO.[3] Предложенията от компаниите постъпват на 17 май 1934 г., при това компанията Ansaldo има цена доста по-ниска, отколкото нейния конкурент.[4] Макар предложението на Ansaldo да е признато за по-приемливо, флотът не желае да зависи само от един доставчик. В крайна сметка на компанията Ansaldo е възложено разработката и изпитанията на оръдията, а поръчката за производството им е разделена между Ansaldo и OTO.[5]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Campbell J. Naval weapons of World War Two. Annapolis, Maryland, 1985. ISBN 0-87021-459-4. с. 320 – 321.
- ↑ Малов А.А., Патянин С. В. Суперлинкоры Муссолини. Главные неудачники Второй мировой. М, 2010. ISBN 978-5-699-39675-7. с. 8.
- ↑ Малов А.А., Патянин С. В. Суперлинкоры Муссолини. Главные неудачники Второй мировой. с. 13.
- ↑ Малов А.А., Патянин С. В. Суперлинкоры Муссолини. Главные неудачники Второй мировой. с. 14.
- ↑ Малов А.А., Патянин С. В. Суперлинкоры Муссолини. Главные неудачники Второй мировой. с. 15.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Малов А., Патянин С. Суперлинкоры Муссолини. Главные неудачники Второй мировой. М, 2010. ISBN 978-5-699-39675-7.
- Campbell J. Naval weapons of World War Two. Annapolis, Maryland, 1985. ISBN 0-87021-459-4.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- 381 mm/50 (15") Model 1934 381 mm/50 (15") Model 1939 ((en))
- В Общомедия има медийни файлове относно 381 mm/50 Ansaldo Mod. 1934
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата 381 mm/50 Ansaldo Mod. 1934 в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |