Направо към съдържанието

Куцина

Куцина
България
43.266° с. ш. 25.6434° и. д.
Куцина
Област Велико Търново
43.266° с. ш. 25.6434° и. д.
Куцина
Общи данни
Население567 души[1] (15 март 2024 г.)
27,9 души/km²
Землище20,359 km²
Надм. височина60 m
Пощ. код5189
Тел. код06149
МПС кодВТ
ЕКАТТЕ40782
Администрация
ДържаваБългария
ОбластВелико Търново
Община
   кмет
Полски Тръмбеш
Георги Чакъров
(независим политик; 2003)
Кметство
   кмет
Емил Георгиев (ПП-ДБ)

Куцѝна е село в Северна България, община Полски Тръмбеш, област Велико Търново.

Село Куцина се намира в средната част на Дунавската хълмиста равнина. Разположено е на 2 – 3 km западно от река Янтра, около пресичащия го в направление север – юг първокласен републикански път I-5 от Русе до ГКПП Маказа, който е част от Европейски транспортен коридор Е85. По този път на север Куцина има връзка през Петко Каравелово и Раданово с общинския център Полски Тръмбеш, а на юг – през Поликраище и Самоводене с областния център Велико Търново.

Покрай Куцина от изток минава железопътната линия, водеща на север към Русе, а на юг през възловата гара в град Горна Оряховица (връзка с железопътната линия София – Варна) за Велико Търново, Стара Загора, Кърджали.

Населението на село Куцина[2], достигнало максимума си от 1616 души към 1956 г., намалява до 591 към 2018 г.

При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 693 лица, за 483 лица е посочена принадлежност към „българска“ етническа група и за 19 – към „турска“, а за останалите не е даден отговор.[3]

Селото е било околийски център след Освобождението на България за около една година в периода 1880 — 1881 г.

Кочининска околия утвърдена с Указ № 317 на княз Александър Батенберг от 26 юни 1880 г. (обн., ДВ, бр. 55 от 5 юли 1880), закрита с Указ № 265 на княз Александър Батенберг от 4 април 1881 г., (обн. ДВ, бр. 23 от 16 април 1881).

В този период околия Куцина е обхващала следните общини:[4]

Православен храм „Света Богородица“

[редактиране | редактиране на кода]

Църковно настоятелство в селото е учредено през 1856 година. Първи църковни настоятели са били:хаджи Димия Иванов, Коста Николов, Драган и Величко Добреви. Село Куцина през 50-те години е било причислявано към енорията в Полски Сеновец. Свещеник в селото от 1863 до 1874 г. е бил Стефан Попогеоргиев от село Никюп. Построява се малка църква в центъра на селото. През 1880 е съборена и на нейно място е построена сегашната църква[5]. Храмът е бил осветен от Великотърновския митрополит Климент. Свещеник Иван Григоров служил в църквата до 1913.

Народно основно училище

[редактиране | редактиране на кода]

Първото килийно училище в селото е създадено през 1860 година. Първия учител е бил Сава Даскалов. Училището се е помещавало в частна къща, а след около 10 години се премества в килията към църквата. Първата сграда на училището е построена през 1893 г. – с 4 стаи.

Читалище „Нравственост“

[редактиране | редактиране на кода]

Читалище „Нравственост“ е основано на 11 януари 1904 г. от инициатива на група учители от селото.

Марин Димитров е избран за пръв председател на читалището. От 1926 г. читалището става член на окръжния читалищен съюз.

Трудово кооперативно земеделско стопанство

[редактиране | редактиране на кода]

През 1950 г. е учредено Трудово кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС) „Мичурин“ – с. Куцина, Великотърновско.[6] По данни за документите, съхранявани в Държавен архив, Велико Търново[7], през следващите години стопанството има следното развитие и промени:

  • Трудово кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС) „Мичурин“ – с. Куцина, Великотърновско (1950 – 1958);
  • Бригада – Куцина, Великотърновско към Обединено трудово кооперативно земеделско стопанство „Георги Димитров“ – с. Полски Сеновец, Великотърновско (1959 – 1988);
  • Кооперативно земеделско стопанство (КЗС) „Мичурин“ – с. Куцина, Великотърновско (1989 – 1992);
  • Частна земеделска производствена кооперация (ЧЗПК) „Светлина“ – с. Куцина, Великотърновско (1992 – 1992) и
  • последно – Частна земеделска производствена кооперация (ЧЗПЗ) „Светлина“ в ликвидация – с. Куцина, Великотърновско (1992 – 1995).

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[8]

Численост Дял (в %)
Общо 693 100,00
Българи 483 69,69
Турци 19 2,74
Цигани 0 0,00
Други 0 0,00
Не се самоопределят 0 0,00
Неотговорили 190 27,41

Обществени институции

[редактиране | редактиране на кода]

Село Куцина към 2019 г. е център на кметство Куцина.[9]

В Куцина към 2019 г. има:

Културни и природни забележителности

[редактиране | редактиране на кода]

Събор на 12 септември.


Източници и бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. www.grao.bg
  2. Справка за населението на с. Куцина, общ. Полски Тръмбеш, обл. Велико Търново
  3. Етнически състав на населението на България – 2011 г., Куцина
  4. НСИ. Население по възраст - Околия Куцина // с. 861-862.
  5. Към 2019 г. храм (църква) в село Куцина не фигурира в Националния регистър на храмовете в Република България и в списъка на храмовете в Търновската духовна околия Архив на оригинала от 2020-08-10 в Wayback Machine..
  6. Държавна агенция „Архиви“, Държавни архиви, Велико Търново, Пътеводител по архивните фондове на Държавен архив – Велико Търново 1944 – 2012 г., стр. 282
  7. Държавна агенция „Архиви“, Държавни архиви, Велико Търново, Списък на фондове от масив „C“, фонд 418 Трудово кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС) „Мичурин“ – с. Куцина, Великотърновско, Промени в наименованието на фондообразувателя
  8. Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)
  9. Справка за събитията за кметство Куцина, общ. Полски Тръмбеш
  10. Детайлна информация за читалище „Нравственост 1904“
  11. Информационна карта за 2016 г., читалище „Нравственост 1904“
  12. Български пощи, Пощенски станции, Велико Търново, 5189 Куцина // Архивиран от оригинала на 2019-11-29. Посетен на 2019-12-27.