Павел (село)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Павел.
| Павел | |
  Павел  Павел | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 520 души[1] (15 март 2024 г.) 11,6 души/km² |
| Землище | 44,968 km² |
| Надм. височина | 71 m |
| Пощ. код | 5197 |
| Тел. код | 06148 |
| МПС код | ВТ |
| ЕКАТТЕ | 55018 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Велико Търново |
| Община – кмет | Полски Тръмбеш Георги Чакъров (независим политик; 2003) |
| Кметство – кмет | Ирена Трендафилова – БСП |
Па̀вел е село в Северна България, община Полски Тръмбеш, област Велико Търново.
География
[редактиране | редактиране на кода]Село Павел се намира в средната част на Дунавската равнина, на около 22 km югоизточно от Свищов и на 12 – 13 km северозападно от Полски Тръмбеш. Климатът е умереноконтинентален, почвите са главно ерозирани карбонатни и типични черноземни[2]. През източната част на селото минава в направление север – юг третокласният републикански път III-407. По него на северозапад през село Сова̀та се осъществява връзка със Свищов, а на юг през Страхилово и Полски Тръмбеш – с Велико Търново. На около 4 km южно от Павел третокласният път пресича минаващия в направление запад – изток първокласен републикански път – част от Европейски път Е83, водещ на запад към Плевен, а на изток покрай Пейчиново към връзка с Европейски път Е85 и град Бяла.
По водосливното понижение през най-източната част на Павел, в посока приблизително от юг към север, тече малък ручей, захранван предимно от валежните води и вливащ се на около 13 km североизточно от селото в откъснатия от река Янтра стар неин меандър срещу село Белцов. Югозападно от село Павел, на около 2 km преди него по това понижение, има в землището му местен язовир (микроязовир) с площ около 24 ha.[3] Втори подобен язовир – с площ около 7 ha, има и на около километър северно от селото.[3]
Село Павел е разположено предимно по полегатия склон на запад от водосливното понижение. Надморската височина пред сградата на кметството е около 60 m и нараства на запад до около 80 m.
Населението на село Павел[4] достига своя максимум към 1946 г. – 2698 души, след което постоянно намалява до 547 към 2018 г.
История
[редактиране | редактиране на кода]Сведения за селото под името Павли има в турски документи от 1591 г. и 1783 г. Предполага се, че е наречено на името на основателя на селото дядо Павел.[2]
През 1867 г. е построена църквата „Света Троица", с икони от художника Николай Павлович.[2]
От 1869 г. в селото има класно училище, по-късно – основно училище[2], след 1945 г. с име „Девети септември“, през 1990 г. преименувано на основно училище „Алеко Константинов“, закрито през 2008 г.[5]
През 1900 г. е основано читалище „Изгрев".[2]
В началото на 20 век (1913-20) в селото идват бежанци от Южна Тракия (предимно от село Търново, Узункьоприйско в Турция) и се заселват в покрайнините му. В периода 1941 – 1944 селото е засегнато от драматични събития, училището е превърнато от жандармерията в затвор, има много жертви сред населението, които са екзекутирани без съд на различни места край селото, по заповед на полицейския началник Коноров.
На 25 април 1948 г. е учредено Трудово кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС) „Първи май“ – село Павел (до края на 1949 г. – ТКЗС „Златен клас“), което от 1959 г. става Бригада – с. Павел към Обединено трудово кооперативно земеделско стопанство „Христо Козлев“ – с. Страхилово, Великотърновско (1959 – 1974) и впоследствие минава към АПК.[6] По-късно, освен ТКЗС, в селото има и цех за нестандартно оборудване (цистерни, ламаринени сита), цех за амбалаж, шивашки цех за детско и юношеско облекло[2].
В центъра на селото има паметник на участниците в антифашистката съпротива (скулптор Николай Владов—Шмиргела) и паметник на загиналите във войните на България. Край селото има и паметник на руския хирург Николай Пирогов, тъй като в района се е намирал най-големият полеви лазарет по време на руско-турската война (1877 – 1878).
Към 1986 г. – а и по-късно, има запазени стари чешми и кладенци.[2]
На 28 февруари 1966 край селото пада малък метеорит (около 2 – 3 kg)[7][8], който е и най-големият към 2019 г. метеорит, паднал в България.
Население
[редактиране | редактиране на кода]Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[9]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 696 | 100,00 |
| Българи | 659 | 94,68 |
| Турци | 0 | 0,00 |
| Цигани | 24 | 3,44 |
| Други | 0 | 0,00 |
| Не се самоопределят | 0 | 0,00 |
| Неотговорили | 9 | 1,29 |
Религии
[редактиране | редактиране на кода]Населението е източноправославно. Църквата „Света Троица“[10][11] в селото е действаща само на големи религиозни празници. През последните няколко години към 2019 г. тя е била обект на ограбване от авантюристи и вандали.
Обществени институции
[редактиране | редактиране на кода]Село Павел към 2019 г. е център на кметство Павел.[12][13]
В село Павел към 2019 г. действат:
- читалище „Изгрев-1900“[14][15], при което има: постоянна изложба на 23 броя картини на художничката Милка Пейкова; трупа за народни песни, Автентичен танцов състав, Детски танцов състав; 2 – Клуб за ръкоделие, Клуб шахмат.[16]
- пощенска станция.[17]
Редовни събития
[редактиране | редактиране на кода]Съборът на селото е на празника Свети Дух. Провежда се винаги на 50-ия ден след Великден и затова няма точно определена дата. На този ден се прави курбан в двора на църквата, благославя се и се раздава за здраве на цялото село.
Личности
[редактиране | редактиране на кода]Родени в Павел
- Милка Пейкова, заслужила художничка, носителка на орден „Св. св. Кирил и Методий“
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Георгиев, П. Неизвестни творби на Николай Павлович в с. Павел. – Дунавско дело, № 32, 11 август 1978.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.grao.bg
- ↑ а б в г д е ж Енциклопедия „България“, том 5, стр. 5, Издателство на БАН, София, 1986 г.
- ↑ а б Агенция по геодезия, картография и кадастър, Карта, Павел, архив на оригинала от 8 септември 2018, https://web.archive.org/web/20180908161738/https://kais.cadastre.bg/bg/Map, посетен на 28 декември 2019
- ↑ Справка за населението на с. Павел, общ. Полски Тръмбеш, обл. Велико Търново
- ↑ Държавна агенция „Архиви“, Държавен архив Велико Търново, Пътеводител по архивните фондове на Държавен архив – Велико Търново 1944 – 2012 г., стр. 582, Народно основно училище „Девети септември“, фонд 854, 1899 – 2008 г.
- ↑ Държавна агенция „Архиви“, Държавен архив Велико Търново, Списък на фондове от масив „С“, фонд 362 Трудово кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС) „Първи май“ – с. Павел, Великотърновско, Промени в наименованието на фондообразувателя и фонд 1325 Аграрно-промишлен комплекс (АПК) – Горна Оряховица, Промени в наименованието на фондообразувателя
- ↑ „Българските метеорити“, архив на оригинала от 2 октомври 2006, https://web.archive.org/web/20061002205803/http://www.clmc.bas.bg/minsoc/Minerals%20of%20Bulgaria/Bulgarian%20meteorites.htm, посетен на 24 декември 2004
- ↑ Метеорит „Павел“ (Pavel) – 1966
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)
- ↑ Национален регистър на храмовете в Република България, с. Павел
- ↑ Официален сайт на Светия синод, Храмове, VIII. Свищовска духовна околия, 22. с. Павел – „Св. Троица“, архив на оригинала от 10 август 2020, https://web.archive.org/web/20200810184246/https://bg-patriarshia.bg/index.php?file=turnovo_diocese_temples.xml, посетен на 28 декември 2019
- ↑ Справка за събитията за кметство Павел, общ. Полски Тръмбеш
- ↑ Интегрирана информационна система на държавната администрация, Административен регистър, Област Велико Търново, Кметство Павел
- ↑ Детайлна информация за читалище „Изгрев-1900“, село Павел
- ↑ Информационна карта за 2016 г., читалище „Изгрев-1900“, село Павел
- ↑ Читалище „Изгрев“
- ↑ Български пощи, Пощенски станции, област Велико Търново, 5197 Павел // Архивиран от оригинала на 2019-11-29. Посетен на 2019-12-28.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
| ||||||||