Аврам Аврамов (краевед)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Аврамов.
Аврам Аврамов | |
Роден |
18 ноември 1933 г.
село Куцина, Царство България |
---|---|
Научна дейност | |
Работил в | Висше народно военно училище „Васил Левски“ |
Аврам Аврамов е български подофицер, общественик, краевед и поет.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 18 ноември 1933 година в село Куцина (днес в община Полски Тръмбеш, област Велико Търново). Учи в Мъжката гимназия в Търново[1]
Работи 11 години в машиностроителния завод „Червена звезда“ в село (днес град) Дебелец, където завършва вечерно машиностроително училище[1]. Постъпва на работа във Висшето народно военно училище „Васил Левски“ във Велико Търново през 1961 г. Работи в катедра „Танкова техническа подготовка“, получава званието сержант. Губи зрението си и сериозно уврежда своя слух при нелеп инцидент през 1983 година.
След ужасния инцидент отива в Центъра за късно ослепели хора в Пловдив, където научава релефноточковата система на писане и четене. Няколко години работи надомно към дряновска фирма. Прочита над 180 книги от Дряновската фонотека.
Аврамов има дъщеря Соня.
За дългогодишния си принос и работа в ВНВУ „Васил Левски“ получава грамоти и златна значка за образцов служител от Министерството на отбраната[2][1].
Творчество
[редактиране | редактиране на кода]- „По стълбата на един живот“ – автобиографичен разказ
- „Съзерцание в мрака“ (1993 г.) – стихосбирка
- „За нашия Търновград“ (1995)
- „По стъпките на един живот“ (2006 г.) – биографичен разказ за Илия Гуделов
- „Читалищни звезди“ (2015 г.) – за читалище „Нравственост“, с. Куцина[3]
- „Огненият залез“ (2015 г.)[4]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в ЖИТЕЙСКА КАРТИНА НА АВРАМ АВРАМОВ, zvuk-i-svetlina.eu.
- ↑ ЗА СИЛАТА НА ЧОВЕШКИЯ ДУХ. Бивш военен 33 г. живее в мрак, но е написал 13 книги[неработеща препратка], в-к. „Борба“, 30 октомври 2013
- ↑ Незрящият Аврам Аврамов написа книга за читалището в Куцина[неработеща препратка], в-к. „Борба“, 5 август 2015
- ↑ www.borbabg.com Архив на оригинала от 2015-12-03 в Wayback Machine., в-к. „Борба“, 25 ноември 2015