Кунтоминтар
Кунтоминтар | |
Общи данни | |
---|---|
Надм. височина | 828 m |
Местоположение | Русия Сахалинска област |
Тип | стратовулкан |
Друга информация | |
Посл. изригване | 1927 (?) |
Кунтоминтар (Китайо)[1] е активен стратовулкан на остров Шиашкотан, принадлежащ към Северните Курилски острови. Административно попада в Северо-Курилския район на Сахалинска област на Русия.[2][3] Остров Шиашкотан има формата на гира, в североизточната част на която е разположен вулканът Синарка, а в югозападната, в центъра на полуостров Никонов – вулканът Кунтоминтар.[1][4]
Описание
[редактиране | редактиране на кода]Кунтоминтар е формиран през плейстоцена и възрастта му се определя на около 10 000 години.[1][3][4] Влиза в състава на сложен вулканичен масив, при който се отделят две, вложени една в друга, калдери и вътрешен конус, който е действащият вулкан Кунтоминтар.[3] Калдерата, запълнена от централния конус, е с дължина 4 – 4,5 км и ръбът ѝ е видим от североизточната страна. В западната част се намира втора калдера, чиято западна стена е напълно разрушена.[1]
Основният конус е слоест, изграден от андезит и базалт и има височина 828 м.[1][2][4] Издига се над дъното на калдерата на 125 – 130 м., при диаметър на основата 0,8 км.[3] Представлява малък вулканичен хребет с полегати склонове, като изключение прави северозападният, който е стръмен. Набраздени са от тесни долини с вулканичен произход, а склоновете са богати на водопади. По тях има и няколко малки езера.[5] Продуктите на изригванията са лава и пирокластични потоци, съдържащи главно андезит и андезито-дацит.[3]
В състава на масива могат да се различат десетина вулканични форми, сред които са два експлозивни кратера – североизточен и югоизточен. Много от образуванията са разрушени от сеизмични и тектонични свлачища.[3] Единият кратер е на върха и е запълнен от ледник и снежно поле.[4] Вторият е разположен под него, на височина 390 м. по северозападния склон.[5] По този склон се наблюдава хаотична смесица от лава и паразитни конуси. На юг вулканът завършва с плоския скалист връх Минамиито и се спуска към морето със стръмния нос Арасаки.[6]
Активност
[редактиране | редактиране на кода]В историята съществуват много малко данни за Кунтоминтар.[4] Предполага се, че изригване е имало през 1927, но точно потвърждение за това няма.[2][4] През 1872 г. става изригване, чиито пирокластични потоци унищожават малко селище на айните на острова. Първоначално се приема, че се е събудил Кунтоминтар, но впоследствие се установява, че активността е на вулкана Синарка.[1]
В наше време се наблюдава фумаролна и термална активност и непрекъсната солфатарна дейност, която се развива на източната стена на вътрешната калдера и близкия серен източник.[1][2] В по-ниско разположения кратер съществува солфатарна и термална активност, поради което от него периодично се излива гореща вода, която протича до океана.[3][5]
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е ж ((en)) Smithsonian Institution/Global Volcanism Program/Kuntomintar
- ↑ а б в г ((ru)) SVERT (Сахалинская группа реагирования на вулканические извержения)/Активные вулканы Курильских островов – Краткое описание Архив на оригинала от 2009-07-04 в Wayback Machine.
- ↑ а б в г д е ж ((ru)) Институт морской геологии и геофизики дальневосточного отделения Российской академии наук/Вулкан Кунтоминтар
- ↑ а б в г д е ((ru)) Rutraveller/Вулкан Кунтоминтар[неработеща препратка]
- ↑ а б в ((en)) DBredia/About Kuntomintar
- ↑ ((ru)) Владивосток гид/Вулкан Кунтоминтар Архив на оригинала от 2017-10-24 в Wayback Machine.
|