Айни
| Айни | |
 Група от айни, снимка от 1904 г. | |
| Общ брой | 50 000 с половин или изцяло айни произход 150 000 японци с частичен айни произход |
|---|---|
| По места | Япония Русия |
| Език | Айнски език е обичайният език. Според проучване на Александър Вовин през 1996 г. е имало само 15 гладко говорещи айни, а последният човек, говорещ диалекта Сакхалин, е умрял през 1994 г. Майчиният език на повечето айни днес е японският или руският.[1] |
| Религия | Анимизъм някои айни принадлежат към руската православна църква |
| Айни в Общомедия | |
Айни [2] (от руски Айны, по английската Система на Хепбърн Ainu, Айну) е названието на най-голямото етническо малцинство в Япония, наброяващо около 25 000 души според последни данни. Айните се смятат за едни от първите заселници на японските острови, за произхода им съществуват различни теории и предположения – според някои са дошли от Сибир, според други – от Тихоокеанския регион. Постепенно са изтласкани на север, много от тях живеят на остров Хокайдо, в руската територия Курили или на о. Сахалин и други. Японците ги наричат още ебису, емису или Едзо, последното е всъщност старото име на остров Хокайдо. Характерни за айните са светлата кожа, по-високият среден ръст, както и европеидните черти.
Култура и традиции
[редактиране | редактиране на кода]Ловът, риболовът и събирането на растителни храни са сред основните начини, по които айни се препитават, макар че с течение на времето много от тях започват да се занимават със земеделие и стопанство. Ловът на мечки играе особена роля, защото тяхната религия е анимистична и мечката заема централно място в нея.
Трудно е да се каже, че културата и традициите на айни са запазени в чист вид, тъй като липсата на собствена писмена система до голяма степен е предопределила смесването им с японските. Записването на устното народно творчество под формата на предания, легенди, песни и приказки започва едва в последните 25 години. Друга част от културата им са каменните статуи и изработката на платове с характерни геометрични мотиви.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Gordon, Raymond G., Jr. (ed.). Ethnologue: Languages of the World, Fifteenth edition. Dallas, SIL International, 2005. ISBN 1-55671-159-X.
- ↑ Еднотомна „Енциклопедия А-Я“, БАН, 1999 г.