Райкоке (вулкан)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Райкоке.
| Райкоке | |
 | |
  Местоположение в Русия Сахалинска област | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Надм. височина | 551 m |
| Местоположение | Русия Сахалинска област |
| Тип | стратовулкан |
| Кратер | |
| Диаметър | 700 m |
| Дълбочина | 200 m |
| Друга информация | |
| Посл. изригване | 1924 |
Райкоке (Райкоку, Раукоке, Рахохко, Райкокето, Ралкокешима)[1] е действащ стратовулкан на Курилските острови. Има ясно изразен, централно разположен кратер и се намира на едноименния остров от групата на Централните Курилски острови.[2] Административно попада в Сахалинска област на Русия.[3]
Описание
[редактиране | редактиране на кода]Ниският вулкан представлява силно отсечен конус с елипсовидно очертание. Образува безплодния едноименен остров Райкоке, разположен на 16 км североизточно от остров Матуа и отделен от него чрез протока на Головин.[1] Височината му е само 551 метра.[2][4] Размерите на вулкана при нивото на водата са 2,5 х 2 км.[1][4] Изграден е от базалти, но се срещат авгит и лабрадор и по-рядко – оливин и хиперстен.[5]
Вулканът се издига над подводна тераса, разположена на 130 м под водната повърхност.[1] В западната половина на острова тази тераса липсва. Възможно е съвременният конус да е разположен в края на по-древна подводна структура и да израства директно от дъното на Охотско море. В такъв случай общата височина на Райкоке се получава около 2500 м.[5][6]
Стъпаловидният кратер с изключително стръмни стени е най-висок в югоизточната си част.[3] В профила му може да се проследи структурата, характерна за стратовулканите.[5] Диаметърът му е 700 м, а дълбочината – 200 м.[1][3] Склоновете са покрити с дебел слой от вулканична пепел, шлака и застинала лава.[7] По източния скат ясно се виждат наслагвания от теклите по него лавови потоци, а по южния – следите от пирокластични потоци.[1][6]
Изригвания
[редактиране | редактиране на кода]След всяко изригване, кратерът на вулкана, очертанията и размерите на острова силно се променят. За това свидетелстват съобщения от различни исторически личности, които в различни години са били на острова. Преди около 100 години например, дълбочината на кратера е била само 30 метра.[7]
Освен това всяко изригване на вулкана унищожава напълно флората и фауната по склоновете му. Последното практически унищожава всякаква растителност на острова, която не може да бъде възстановена в продължение на десетки години.[7]
В някои доклади като дати за изригване на Райкоке са споменати още 1777 и 1780 година. По-късно е установено, че такива изригвания не са ставали въобще.[1][5]
Известни са три документирани изригвания през холоцена.[1]
- 1765 ± 5 г. – изригване с вулканичен експлозивен индекс 2.[1]
- 1778 г. – катастрофално изригване с ВЕИ=4. Смята се, че по време на ерупцията горната 1/3 от вулкана е унищожена.[1] Вулканичните бомби убиват 15 души, начело със сотника Чьорни, които се връщат от остров Матуа.[5] Това изригване става причина за първото вулканологично изследване на Курилските острови, проведено 2 години по-късно.[1] На острова е изпратен сотника Секерин, който преди това е посещавал Райкоке заедно с Чьорни. В доклада си той прави детайлно описание и сравнение между вида на вулкана преди и след изригването. Представя и рисунки, които не са се съхранили. По-късно стените на кратера се разпадат и, според описанието на капитан Сноу, дълбочината му намалява, като достига между 30 и 60 м.[5]
- 15 февруари 1924 г. – отново катастрофално изригване с ВЕИ=4.[1] Мощната ерупция задълбава кратера до 200 м и променя очертанията на острова.[7]
Днес вулканът е спокоен и кратерът му служи за убежище на морски птици.[5]
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е ж з и к л м ((en)) Smithsonian Institution/Global Volcanism Program/Raikoke
- ↑ а б ((ru)) SVERT (Сахалинская группа реагирования на вулканические извержения)/Активные вулканы Курильских островов – Краткое описание Архив на оригинала от 2009-07-04 в Wayback Machine.
- ↑ а б в ((ru)) Rutraveller/Вулкан Райкоке Архив на оригинала от 2017-08-22 в Wayback Machine.
- ↑ а б ((en)) Volcano Live/ Raikoke Volcano – John Seach
- ↑ а б в г д е ж ((ru)) Академия наук СССР Сибирское отделение/Г.С. Горшков/Вулканизм Курильской островной дуги
- ↑ а б ((ru)) Volcanoes of Kurile-Kamchatka Island Arc/Raikoke
- ↑ а б в г ((ru)) Shamora/Сахалинская область/Остров Райкоке
| |||||||
