Атсонупури
| Атсонупури | |
_Relief_Map,_SRTM-1.jpg) | |
  Местоположение в Русия Сахалинска област | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Надм. височина | 1205 m |
| Местоположение | Русия Сахалинска област |
| Тип | стратовулкан тип Сома-Везувий |
| Възраст | Плейстоцен, Холоцен |
| Кратер | |
| Диаметър | 400 х 500 m |
| Дълбочина | 100 m |
| Друга информация | |
| Посл. изригване | 1932 |
| Атсонупури в Общомедия | |
Атсонупури (на руски: Атсонупури; на японски: 阿登佐岳) (Еторофу-Атосанупури, Арайса, Атоса, Атосанупури, Еторофу-Атоса-даке, Атосанобори)[1] е активен стратовулкан в южната част на остров Итуруп, принадлежащ към веригата на Южните Курилски острови, Сахалинска област на Русия.[1][2] Вулканът се намира на 150 км от остров Хокайдо, а Итуруп, който отстои от Хокайдо на 230 км е обект на териториален спор между Русия и Япония. В съответствие с Конституцията на Руската федерация, островът е част от територията на Русия, а според административно-териториалното деление на Япония той е част от окръг Немуро, префектура Хокайдо в Япония.[3][4][5]
Описание
[редактиране | редактиране на кода]Атсонупури е действащ, конусовиден, преобладаващо базалтов стратовулкан, образувал едноименен полуостров на западното крайбрежие на остров Итуруп.[2] Полуостровът се вдава в Охотско море и е свързан с Итуруп с нисък провлак с надморска височина само 30 м, образуван по-късно от натрупване на седименти.[1][6] Името на вулкана е на айнски език и означава „противоположна планина“.[7]
Вулканът е от типа Сома-Везувий. Представлява комплекс от останките на древен вулкан, унищожен, поради експлозия или срутване, при образуването на голяма калдера. Изригването е станало през късния Плейстоцен или ранния Холоцен. То формира остров с височина 1500 м, който по-късно се свързва с Итуруп чрез натрупване на ерозионни материали и седименти.[1] Оформя се пръстеновиден вал, в средата на който по-късно изниква по-млад вътрешен вулканичен конус.[8] Днес този конус се издига на височина 1205 м над морското равнище и на 300 м над ръба на старата калдера.[2][6]
Лавата, изхвърлена от централния конус е преобладаващо базалтово-андезитна и хиперстен-базалтова с фенокристали от плагиоклаз, оливин и клинопироксен. Микролитите са изградени от същите минерали.[3][6]
В наше време ръбът на 2-километровата калдера е с височина около 900 м над морското равнище и е запазен само в югоизточната си част. На северозапад се спуска към морето със стръмен откос, голяма денивелация и достига до 1000 м под водната повърхност.[1][6] С останките от ръба на калдерата граничи една 140-метрова подводна тераса. Източната и западната част на стария вулкан са скрити под натрупвания на материали от новия конус, но контурите му се забелязват под тънката пирокластична покривка. На югоизток, между ръба на калдерата и конуса, има малко, плоско атрио – пръстеновидна долина при двойните вулкани.[6]
Външните флангове изглеждат като премазани и на тяхно място са се появили плитки долини, през които се спускат малки, непостоянни потоци. Горните склонове са затрупани от шлака и вулканични бомби, продукт от ерупцията на централния конус. Черните пирокластични депозити променят цвета си нагоре в червеникав, което говори за много висока температура при изригване и по-късна вторична оксидация. Долните скатове са покрити с дървета и храсти. По морския бряг и близо до град Лесозаводский, на 6 км от ръба на калдерата, се виждат вълнообразните краища на базалтови лавови потоци.[6]
Кратерът на върха на централния конус е разположен в посока югозапад – североизток и има формата на овална фуния с размери 400 х 500 м и видима дълбочина над 100 м. На североизток и югозапад ръбовете му са по-ниски и оформят нещо като „врати към кратера“. На северозапад от него е оформена голяма клисура.[6]
Активност
[редактиране | редактиране на кода]Изригванията на вулкана, в по-голямата си част, са Стромболийски тип.[1] Вулканите от този вид се характеризират с чести, но слаби изригвания с вулканичен експлозивен индекс 2 – 3, а лавата е с голям вискозитет и сравнително ниска температура. Изригванията могат да се повтарят в интервал от минута до един час. Придружени са от слаби взривове и почти непрекъснато изхвърлят газове и късове лава.[9]
Известните исторически изригвания са само две. Първото започва на 5 септември ± 4 дни 1812 и протича с вулканичен експлозивен индекс 2. Второто става през 1932 г. с ВЕИ = 1.[1][2]
Сеизмичата станция в Лесозаводский от време на време отчита серия от слаби земетресения с център под Атсонупури.[6]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е ж ((en)) Smithsonian Institution/Global Volcanism Program/Etorofu-Atosanupuri (Atosanupuri)
- ↑ а б в г ((ru)) SVERT (Сахалинская группа реагирования на вулканические извержения)/Активные вулканы Курильских островов – Краткое описание Архив на оригинала от 2009-07-04 в Wayback Machine.
- ↑ а б ((en)) Volcano Discovery/Atsonupuri volcano
- ↑ ((ru)) HokkaidoGovernment/ Что мы называем северными территориями
- ↑ ((ru)) Муниципальное образование „Южно-Курильский городской округ“
- ↑ а б в г д е ж з ((en)) Georgii Gorshkov/Volcanism and the Upper Mantle/Volcanoesof the Kurile Islands/p.211
- ↑ ((ru)) Курильский район/Справочник географических названий
- ↑ ((ru)) Геологическая энциклопедия/Вулкан двойной
- ↑ ((ru)) Всеволд Курчатов, „Геология за всеки“, изд. 2004, ISBN 954-642-221-5, стр.125
| |||||||
