Направо към съдържанието

Чиринкотан (вулкан)

Чиринкотан
48.9797° с. ш. 153.4867° и. д.
Местоположение в Русия Сахалинска област
Общи данни
Надм. височина724 m
МестоположениеРусия Сахалинска област
Типстратовулкан
Кратер
Диаметър1 km
Дълбочина300 – 400 m
Друга информация
Посл. изригване2017

Чиринкотан (Тиринкотан, Чиринкутан, Черинкутан)[1] е един от най-активните вулкани на Курилските острови.[2] Това е действащ стратовулкан с централен кратер, разположен на едноименния остров от групата на Северните Курилски острови.[3] Административно попада в Сахалинска област на Русия. Намира се изцяло в Охотско море, на 50 км западно от основната верига на островите.[1]

Чиринкотан заема цялата площ на малкия едноименен остров, който всъщност представлява горната част на вулкана.[1] Конструкцията му е сложна, завършваща с конус с централен кратер и срязана калдера.[4] Калдерата е сравнително малка, отворена на югоизток, с диаметър 1 км и дълбочина 300 – 400 м.[1] На нея има странична пукнатина, през която понякога се излива лава.[4] В основата си, на нивото на водата, островът има диаметър 3 км.[5]

Върхът се издига на 3000 м от дъното на Охотско море и на 724 м от водната повърхност.[1][3] Кратерът на върха на конуса дими постоянно.[4] Потоците от лава, изтекли от него, достигат до северното крайбрежие на острова.[1] Склоновете под водата са много стръмни, което позволява до него да се приближат кораби с по-дълбоко газене. Акостирането обаче е трудно, защото брегът е много скалист.[4]

На острова почти няма развит почвен слой. На голите склонове на вулкана и каменистите депозити в подножието му растат само мъхове, лишеи и на някои места трева. Изключение прави югоизточният склон, покрит със застинали потоци от лава. В северозападната част могат да се видят единични храсти от елша.[4]

Исторически изригвания са засвидетелствани през 1760, 1878 – 1889, 1955?, 1980, 2004 години.[3]

  • 1760 г. – Предполагаемо изригване с ВЕИ=2.[1]
  • 1880 г. – Английският търговец на кожи капитан Сноу наблюдава изригването на вулкана, при което потоци от лава се стичат по югоизточния му склон.[1]
  • 1900 ± 10 години – Потвърдено изригване с неизвестна сила.[1]
  • 1955 ± 182 дни (2 юли) – През месец юли се наблюдава изригване от централния кратер с ВЕИ=2.[1]
  • 1979 ± 15 дни (16 април) – Изригването продължава до 10 октомври 1980 г. с ВЕИ=2. През юни 1980 г. по югозападния склон потичат лавови потоци.[1] Експлозиите при изхвърлянето на вулканична пепел се чуват до април 1980 г.[6]
  • 1986 г. (11 октомври) – Изригването трае 1 ден с ВЕИ=1.[1] Изхвърлена е вулканична пепел на височина 800 м и се разнася на 8 км от върха.[6]
  • 2004 г. (20 юли) – Еднодневно изригване с ВЕИ=2.[1]
  • 2013 (11 юни) – Изригването продължава до 17 ноември 2015 г. с ВЕИ=1.[1]
  • 2016 (29 ноември) – Изригването продължава дълго време, като максимумът му е бил с ВЕИ=3. На 11 април 2017 вулканът изхвърля стълб от вулканична пепел, който достига на височина 5 км и се разпространява на североизток.[1] На 29 ноември 2016 г. изригналият стълб вулканична пепел се издига на 8,8 км. височина и се разпространява на 39 км северно от вулкана.[5]

В наши дни се наблюдава силна фумаролна активност в централния кратер.[3] Вулканът често произвежда големи взривни ерупции, които представляват заплаха за въздушното движение по оживения маршрут Америка – Азия.[2]