Стокап
Стокап | |
Общи данни | |
---|---|
Надм. височина | 1634 m |
Местоположение | Русия Сахалинска област |
Планина | хребет Богатир |
Тип | стратовулкан |
Възраст | Холоцен |
Друга информация | |
Посл. изригване | неизвестно |
Стокап (на руски: Стокап) (Ниши-Хитокапу)[1] е активен стратовулкан в южната част на остров Итуруп, принадлежащ към веригата на Южните Курилски острови, Сахалинска област, Русия. Разположен е в югозападната част на хребета Богатир.[1][2] Островът се намира на 230 км от Хокайдо и е обект на териториален спор между Русия и Япония. В съответствие с Конституцията на Руската федерация, островът е част от територията на Русия, а според административно-териториалното деление на Япония той е част от окръг Немуро, префектура Хокайдо в Япония.[3][4][5]
Описание
[редактиране | редактиране на кода]Вулканите на хребета Богатир имат еднаква история. Тя започва от предледниковия период и преминава през Холоцена, а изригванията през този период са със сходен характер. Изхвърлянето на лава става от съвсем близко разположени, твърде малки вулканични конуси. Единственото изключение прави югозападния член на тази група – Стокап, който най-вероятно действа като стратовулкан още от самото начало.[6]
Стокап е сложен, активен стратовулкан с лавов купол и две групи млади вулканични конуса.[2] Издига се на надморска височина 1634 м и е най-високият връх на острова. Корпусът му е изграден от базалто-андезит, андезит и малки количества дацит.[1][7] Фенокристалите са изградени от лабрадор, хиперстен и авгит. Рядко се среща и оливин. В някои тънки жили се забелязват много едри зърна от плагиоклаз и хиперстен. Наблюдават се и по-финозърнести минерални структури, в които са вградени по-големи зърна и кристали, смесени с естествено вулканично стъкло.[6]
Освен централния лавов купол, към Стокап принадлежат още 8 – 10 пирокластични конуса и експлозивни кратери, в най-големия от които е разположено вулканично езеро. Някои от тях са образувани през късния плейстоцен, а други – през холоцена. Стокап лежи на висока, плейстоценова основа, чиято заледена повърхност е покрита с потоци от лавата на вулкана. Те достигат както до Тихия океан, така и до Охотско море.[1]
Активност
[редактиране | редактиране на кода]Няма информация за изригвания през последните 10 000 години, но вулканът е бил активен през холоцена.[1][7] Днес се наблюдава само слаба термална активност по източния склон.[2]
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д ((en)) Smithsonian Institution/Global Volcanism Program/Nishihitokappuyama (Bogatyr Ridge)
- ↑ а б в ((ru)) SVERT (Сахалинская группа реагирования на вулканические извержения)/Активные вулканы Курильских островов – Краткое описание Архив на оригинала от 2009-07-04 в Wayback Machine.
- ↑ ((en)) Geographical Names/Gora Stokap: Russia
- ↑ ((ru)) HokkaidoGovernment/ Что мы называем северными территориями
- ↑ ((ru)) Муниципальное образование „Южно-Курильский городской округ“
- ↑ а б ((en)) Georgii Gorshkov/Volcanism and the Upper Mantle/Volcanoesof the Kurile Islands/p. 211
- ↑ а б ((en)) Volcano Discovery/Bogatyr Ridge volcano
|