Костурски говор

Тази статия е за българския диалект. За гръцкия вижте Костурски говор (гръцки).

---

Костурски говор Костурски говор
Страна	Гърция
Регион	Костурско
Писменост	кирилица
Систематизация по Ethnologue
Индоевропейски Славянски Южнославянски Източни южнославянски Български език Западни български говори Костурски
Костурският говор на картата на българския език (№ 9 в жълто)

Страница от българо-гръцкия речник „Начало на думи у българите“ (Ἀρχὴ ἐν βουλγαρίοις ριμάτον εἰς κῑνῆ γλότα ἐρχομένη) от 16 век. Vat. Archivio San Pietro C 152, л. 134v

Костурският говор е български говор, принадлежащ към западните български диалекти. Името му идва от региона, в който е разпространен – Костурско.

Костурският е най-югозападният български говор. Към 1912 година е говорен от населението в около сто селища в областите Кореща, Нестрамкол, Пополе и Костенария, разположени днес на територията на гръцките областни единици Костур (Кастория) и отчасти Лерин (Флорина). Между 1912 и 1949 година значителна част от носителите на говора емигрират в България и Югославия. Днес говорът е силно повлиян от гръцкия език и е в процес на изчезване.

Към костурските говори принадлежат и българските говори в село Връбник и в град Билища, които днес са на територията на Република Албания и са подложени на силна албанизация.

Говорите на преселниците от Костурско в България и в Северна Македония са силно повлияни съответно от българския книжовен език и т. нар. македонски литературен език и са запазени в някаква степен само в селищата, компактно заселени от костурчани като Ново Кономлади, например.

Характеристики

• Една от основните отличителни черти на костурския говор са следите от запазен разложен назализъм – комбинации ън, ъм и ен, ем на мястото на старобългарските ѫ и ѧ – бъ̀нда, гъ̀мба, глѐндам, ерембѝца. Срещат се и форми без назализъм, като гласната може да е ъ, â (лабиално а) и ô (широко о) – мъ̀ка, ръ̀ка, път, мồка;пôт, мâка, пâт.
• Запазена архаична форма при глагола „съм“ в различните лица – йас èсам, ти èси; той, тайа, то èсти; ние (нийа) èсме; вие (вийа) èсте; тийа èсе. С тази си особеност костурският говор се сближава със съседния му корчански.
• Съчетание шчи по-рядко шт на мястото на праславянското *tj – лѐшча, къ̀шча, Корèшча.
• Съгласна ж и по-рядко жд или ждж на мястото на праславянското *dj – вѐжа, мѐжа, вѐжджа, мѐжджа.
• Изясняване на старобългарския ъ в о – во̀шка, пѐток, дош.
• Член за мъжки род -о – чо̀веко, гра̀до. По-рядко – от или -ут.
• Разнообразие от застъпници на старобългарските чрѣ, чрь (цър, чър, чер, чâр (широко а), чôр (широко о): църно, чърно, черно, чâрно, чôрно.
• Изглас на старобългарското звукосъчетание лъ, ль главно като ъл, по-рядко ол – вълк, жълт; волк, жолт.
• Изглас на старобългарското звукосъчетание ръ, рь главно като ър, по-рядко като âр, ôр, ер – пърст, сърп; пâрст, сâрп; пôрст, сôрп; перст, серп (в Нестрамско).
• Най-често ударението е върху предпоследната сричка.
• Лично местоимение в трето лице – той, та̀йа, то, тѝйа.
• Формант -нишча за множествено число на съществителни от среден род на -е – кученѝшча.
• Перфект, образуван чрез имам и страдателно причастие – То̀й ѝма писа̀но.
• Частицата за бъдеще време в северните области на говора е ке, а в южните – за (вероятно заемка от гръцки език).
• Глаголите от първо и второ спрежение имат окончание -а за първо лице, сегашно време – но̀са, сѐйа.
• Единственото селище в целия северен край на Костурския регион, в което е развито ô (лабиалното o), е Жервени. Тази особеност обаче се среща и в някои селища в най-южната част на Костурско като Нестрам и в Костенарията (Езерец, Сничени, Жужелци и други).

Литература

• Видоески, Божидар. Фонолошки опис на говорот на село Тиолишча (Костурско). Прилози МАНУ, 4, 1979, №2, 5 – 16.
• Видоески, Божидар. Тиолишта (Общеславянский лингвистический атлас 109). Fonološki opisi srpsko hrvatskih, slovenačkih i makedonskih govora ubuhvačenih Opšteslovenskim lingvističkim atlasom. Knjiga I. Sarajevo: Akademija nauka i umjetnosti Bosne i Hercegovine, 1981, стр. 775 – 782.
• Видоески, Божидар. Фонолошки опис на говорот на селото Гратче (Костурско). Годишен зборник. Филолошки факултет на Универзитетот „Кирил и Методиј". Скопје, 1977, 3, стр. 23 – 31.
• Видоески, Божидар. Фонолошки опис на говорот на село Езерец (Костурско). Македонски јазик, 1984, №35, 79 – 98.
• Константинов, Г. Носовкитѣ въ костурскитѣ български говори и бѣгло нѣкои други старинни форми. Пловдив, 1940.
• Дрвошанов, В. Кон разграничувањето на кајларско-костурските говори. – В: Јазичните појави во Битола и Битолско денеска и во минатото. Скопје, 1988, 253 – 259.
• Колева, Красимира. Езиковата ситуация в три костурски села [Куманичево (Литя), Мокрени (Варико) и Четирок (Месопотамия)] в: Едно поколение български езиковеди. София, 2000, с. 46 – 57.
• Колева, Красимира. Към фонетичната характеристика на костурския говор. // Научни трудове на ПУ „П. Хилендарски“, Т. 24, № 1, 1986, с. 43 – 45.
• Колева, Красимира. Няколко неописани балканизми в речника на костурския говор. // Език и литература, № 2, 1992, с. 113 – 115.
• Колева, Красимира. Още за речника на костурския говор. // Български език, 1988, № 4, с. 312 – 313.
• Колева, Красимира. Балканские заимствования в нескольких костурских говорах. // Linguistique Balkanique, XXXII, 1989, № 3 – 4, с. 233 – 235.
• Колева, Красимира. Един неизследван български говор от Егейска Македония (Говорът на с. Четирок, Нестрамско). // Международна конференция „25 г. ШУ „Еп. К. Преславски“. Езикознание и методика на езиковото обучение.“ (Доклади). Шумен, 1998, с. 11 – 19.
• Королов, Лари-Лабро (Канада) Развоят на праславянските *tj/ktj и *dj/gdj в диалектите на четири села в Югозападна Македония, Македонски преглед, 2018, кн. 4 с. 109 – 116
• Королов, Лари-Лабро Бележка за формите на лексемата „български“ в диалектите на Югозападна и Южна Централна Македония Македонски преглед, 2020, кн. 1 c. 145 – 148
• Королов, Лари-Лабро (Канада). Диалектен текст от село Въмбел, Костурско. Свидетелство за миналото на българите в южна Македония през първата половина на XX век // Македонски преглед XLV (3). 2022. с. 68 - 79.
• Королов, Лари-Лабро. „Два диалектни текста с исторически свидетелства от селата Габреш и Дреновени, Костурско“ , Македонски преглед, година 46/2, 2023, стр. 143 - 154 https://www.academia.edu/108278418/%D0%9B%D0%B0%D1%80%D0%B8_%D0%9B%D0%B0%D0%B1%D1%80%D0%BE_%D0%9A%D0%BE%D1%80%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B2_%D0%94%D0%B2%D0%B0_%D0%B4%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%82%D0%BD%D0%B8_%D1%82%D0%B5%D0%BA%D1%81%D1%82%D0%B0_%D1%81_%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D1%81%D0%B2%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D1%82%D0%B5%D0%BB%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B0_%D0%BE%D1%82_%D1%81%D0%B5%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%93%D0%B0%D0%B1%D1%80%D0%B5%D1%88_%D0%B8_%D0%94%D1%80%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%B8_
• Кузов, Аргир Костурският говор. – Известия на Семинара по славянска филология, 4, 1921, 86 – 125.
• Матов, Д. Остатъци от звуковете ън, ъм, ен, ем в Костурския говор. – Книжици, 1889, № 1, 17 – 26.
• Ничев, А. Костурският българо-гръцки речник ог XVI век. С., 1987, 82 с.
• Шклифов, Благой. Глаголната система на костурския говор. – Език и литература, 1967, № 3, 82 – 91.
• Шклифов, Благой. Някои фонетични промени в костурския говор. – Език и литература, 1968, № 3, 92 – 93.
• Шклифов, Благой. Костурският говор, София 1973.
• Шклифов, Благой. Речник на костурския говор, Българска диалектология, София 1977, с. кн. VIII, с. 201 – 328.
• Шклифов, Благой. Общността на говора на село Бобощица с Костурския говор – в Помагало по българска диалектология, 1984, сс. 77 – 81
• Шклифов, Благой. Фразеологичен речник на село Черешница, Костурско, София, 2016.
• Stefou, Chris. English – Macedonian Dialectal Dictionary Based on the Lerin-Kostur Dialects As Spoken by Oshchimians, Toronto, 2007 Архив на оригинала от 2011-09-28 в Wayback Machine.
• Małecki, M. Drobiazgi z Macedonji. 4.O rozwoju samoglosek nosowych w Kosturskiem. 5.O „polskim“ przycisku w gwarach kostursko-lerinskich. – Lud Słowiański, 3, 1934, No 2, 66 – 287.
• Małecki, M. Tekst gwarowy Kosturskiego (Macedonja). – Lud Słowiański, 3, 1934, No 2, 323 – 325.

Външни препратки

• Народна приказка от Габреш
• Диалектен запис на говора на Дреновени, Костурско [1]