Панагюрски говор
| Панагюрски говор | |
| Страна | Република България |
|---|---|
| Регион | Стара планина |
| Говорещи | около 18 000 |
| Систематизация по Ethnologue | |
 Индоевропейски СлавянскиЮжнославянскиИзточни южнославянскиБългарскиБалкански говори Панагюрски говор | |
| Официално положение | |
| Официален в | - |
| Регулатор | Секция за българска диалектология и лингвистична география |
Панагюрският говор е български диалект, представител на балканските говори.[1] Говори се предимно в Панагюрище, както и в някои от околните му села.
Характеристики
[редактиране | редактиране на кода]- Ерова гласна под ударение се изговаря като ъ, а в неударена позиция като ạ (полуредуцирано а): мъш—мạжъ̀
- Наличие на твърди съгласни вместо меки: мòлъ (моля), чỳдъ сạ (чудя се).
- Специфичен гърлен изговор на еровата гласна в някои думи (ъ̥) – лъжъ̥̀, лозъ̥̀тъ
- Застъпник на стб. ѫ и ъ е винаги ерова гласна: гъ̀ба, бъ̀чва.
- Групите ър/ръ и ъл/лъ се изговарят винаги с ерова гласна пред съгласната: къ̀рчма (кръчма), кạрфтà (кръвта), съ̀лнце (слънце), сạлзлѝф (сълзлив)
- Изговор на стб. ю като и: лѝде (люде), клич (ключ).
- Членна форма за мъжки род единствено число само ерова гласна: стàрецạ (старецът), брегъ̀ (брегът).
Източници
[редактиране | редактиране на кода]
Тази статия, свързана с България, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.
