Върбишки говор
| Върбишки говор | |
| Страна | Република България |
|---|---|
| Регион | Стара планина |
| Говорещи | над 5000 |
| Систематизация по Ethnologue | |
 Индоевропейски СлавянскиЮжнославянскиИзточни южнославянскиБългарскиБалкански говори Върбишки говор | |
| Официално положение | |
| Официален в | - |
| Регулатор | Секция за българска диалектология и лингвистична география |
Върбишкият говор е български диалект, представител на преходните балкански говори.[1] Говори се предимно в областта Герлово, както и селищата Риш, Смядово и др. По своите характеристики е преходен между котелския и шуменския диалект.
Характеристики
[редактиране | редактиране на кода]- Застъпник на стб. ѣ е ȇ (широко е) под ударение и мека сричка и ‘а пред твърда: пл’ềвник (плевник), р’àка (река).
- Глаголно окончание за 1 л. ед. ч. сег. време е ъ: читъ̀ (чета)
- Глаголно окончание -ъх вместо -ох за минало свършено време: утѝдъх (отидох)
- Потъмняване на крайната гласна при съществителни до ъ: гуръ̀ (гора)
