Еркечки говор
| Еркечки говор | |
| Страна | Република България |
|---|---|
| Регион | Стара планина |
| Говорещи | около 800 |
| Систематизация по Ethnologue | |
 Индоевропейски СлавянскиЮжнославянскиИзточни южнославянскиБългарскиБалкански говори Еркечки говор | |
| Официално положение | |
| Официален в | - |
| Регулатор | Секция за българска диалектология и лингвистична география |
Еркечкият говор е български диалект, представител на балканските говори.[1] Говори се предимно в две села — Голица (община Долни чифлик) и Козичино (община Поморие). Наименованието на този диалект идва от Еркеч – турското име на село Козичино.
Характеристики
[редактиране | редактиране на кода]Еркечкият говор се отличава от останалите балкански говори главно по своите фонетични особености.
- Гласните под ударение се изговарят по-дълго от другите: дубū̀тък (добитък), мл’ā̀ку (мляко), кṑн’ите (конете).
- Преглас ф⇒х във всички положения: хỳрна (фурна), сохрà (софра), ках’àх (кафяв), х (в), хỳбах (хубав)
- Застъпник на стб. ѫ и ѫ е ȇ (дълго широко е) под ударение и ạ (полуредуцирано а): зêп (зъб), крадề (крада), мêш—мạжề (мъж—мъжът), сêн—сạнề (сън—сънят).
