Котелско-еленско-дряновски говор
Облик
Котелско-еленско-дряновски говор | |
Страна | Република България |
---|---|
Регион | Стара планина |
Говорещи | около 20 000 |
Систематизация по Ethnologue | |
Индоевропейски Славянски Южнославянски Източни южнославянски Български Балкански говори Котелско-еленско-дряновски говор | |
Официално положение | |
Официален в | - |
Регулатор | Секция за българска диалектология и лингвистична география |
Котелско-еленско-дряновският говор представлява съвкупност от три подговора на балканския говор.[1] Наименованието си получава от балканските градове, в които се използват подговорите, а именно Котел, Елена и Дряново.
Характеристики
[редактиране | редактиране на кода]- При застъпването на стб. ѣ се следва моделът на централния балкански говор със следните особености:
- в краесловие се произнася само като е: къдѐ, живѐ (живя)
- коренът на нѣмамъ се произнася винаги като е: нѐмам (нямам), нѐма (няма)
- Силно омекотяване на съгласни:
- т⇒к’, например пък’(път), кẹстò (тесто), ск’ẹнъ̀ (стена)
- д ⇒г’, например г’ẹтè (дете), вѝг’ạх (видях)
- Членна форма за мъжки род единствено число -ът.
- Членна форма за множествено число е различна:
- котелски подговор -ти – уфсèти (овцете), млàдити (младите)
- еленски подговор -к’ê – уфсèк’ê (овцете), мумѝк’ê (момите)
- дряновски подговор -т’е – уфсèт’е (овцете), мумѝт’е (момите)