Копривщенски чешми
Тази статия е за чешмите в Копривщица. За съоръжението вижте Чешма.
| Копривщенски чешми | |
 Чешма в Копривщица на името на Лука Брайков (Арнаутец) (1922) | |
| Вид | чешма |
|---|---|
| Местоположение | Копривщица,  България |
| Архитект | неизвестен |
| Стил | възрожденски |
| Статут | действаща |
| Състояние | реставрирана Копривщенските чешми в Общомедия |
.jpg)
Без Копривщенските чешми духа и облика на града и неговите улици би бил съвсем различен – на тях е изписана историята на града в години и имена, отдавна отминали, но останали вдълбани в камъка от който са градени. На лицата на някои чешми са оформени паметни надписи: „Пийни, пази и благослови Копривщица“ и „За вечен спомен и душевно спасение“ както и „изтоникъ сей“ (този източник) построи ... и следва името на дарителя[1] или в някои случаи – на майстора. Копривщенските чешми са градени както от местният сивозелен гранит, така и от най-обикновен камък а за текста понякога се използва и мрамор. Когато една чешма е рухвала под ударите на времето, надписът е съхраняван и взиждан в нова постройка.[2]
Чешмите в град Копривщица имат имена – на дарителя, с чието иждивение (разноски, разходи) е построена, или указва характерна черта на инициатора на построяването. Някои от споменаваните имена на чешми са: Бобева, Владикова, Керекова – най старата от всички, Чалъкова, Десьовска, Моравенова, Циганска, Пипалова, Хадживълкова, Мирчова, Бенева, Попстоянова, Нешко, Райновец, Арнаутец и мн. други.[2] Копривщенци градят чешми не само в града, но и в посещавани местности в околността. Вода тече от улуците на построените чешми в околностите на в. Белия камък („Чатал чучур“), Чардашко дере („Путка чучур“), Рошава могила а има и няколко по пътя водещ към в. Богдан и по поречието на Петрешка и Бяла река („Бялата вода“, „Стърчи крак“ и „Осмицата“) и по пътя за град Стрелча.
Някои по-забележителни чешми
[редактиране | редактиране на кода]Чешми в махала „Бяло камъне“
[редактиране | редактиране на кода]Керекова чешма – построена е от рода Керекови през 1751 г. и е отбелязана със Соломонов печат, поставен като знак на майсторите и с цел да бъде предпазена от разрушаване. Друга украса тук са контурно изсечените стомна и бъклица с цветя, а на корниза в хоризонтално положение са оформени релефно женска фигура в ляво и мъжка – в дясно. Смята се, че това е остатък от традицията за символично вграждане на сянка в основите на градежа. Намира се в центъра на града на границата между Арнаут махала и Бяло камъне, срещу едноименния мост.[2]
Любчова чешма – намира се в подножието на парка „Баркиш“ и е построена през 2001 г.[3] Силата на струята варира и за това след дъжд тя прехвърля коритото и излиза извън него. Дължината на чучура е 15 см. и има формата на човешки устни и е изработен от бронз. Над паметните надписи има издълбан барелеф с лика на Любен Йовков.[4]
Неда чешма – разположсна е в една от „кривите“ (отбивки) улички на ул. „Георги Бенковски“ и се намира на малко, затревено площадче, в подпорна стена. Височината и се променя между 195 и 163 см. Ремонтирана последно е през 2004 – 2005 г. Според битуващи легенди в градежа е вградено ято бели гъски, минаващи над града, чиито духове излизат нощем и плашат местните жители. Те излъчвали ослепителна бяла светлина и хората избягвали да минават от там след залез и преди изгрев слънце.[5]
Чешма „Георги Бенковски“ – вградена е в дувара на родната къща на войводата през 1971 г. Разположена е на ул. „Георги Бенковски“.[6]
Джоголанова чешма – благодарение на направена от Димитър Бучински илюстрация, може да се види как е изглеждала чешмата, след катао вече е несъстествуващата. Построена е през 1810 г. и е съборена при ремонт на западната фасада на едноименната къща, през 1962 г.[7][8]
Чешми в „Ламбовска махала“
[редактиране | редактиране на кода]„Райновец“ – построена от женското благотворително дружество „Благовещение“ през 1901 г.[9] Намира се на малък площад наречен „Изгорът“ или „Жупата“,[2] на кръстопътя на улица „Константин Доганов“, ул. „Георги Тиханек“ и ул. „Полковник Кесяков“, на кратко разтояние на запад от архитектурния комплекс Доганови къщи.
Пейовска чешма – строена е от ръцете на хаджи Геро Добрович през 1826 г. и е вградена в оградният дувар на родната къща на Евлампия Векилова, срещу моста на Сурля дере, носещ същото име – Пейовски мост.[2] Други ктитори на този градеж са ван Винценц Киферълкович Герганоолу и Нешо Тодорович Чалъкоолу. Фасадата е сравнително малка: височина 185 см., широчина 143 см. [10]
Михаил-Маджарова чешма – построена 1947 г., намира се в подножието на Маджаровият парк и бюст-паметника на Михаил Маджаров, дарен на храм Успение на Света Богородица, почти в края на улица Геренилото.[2]
Чешма в чест на Рашко Маджаров и кооперативното водоснабдяване в града и региона.[11] Намира се в парка на площад „20-ти Април“.
Гаврилова чешма – в източният зид на храма Успение на Света Богородица се намира източник граден от архимандрит Гаврил, калугер от Рилския манастир.[2] За Ктитора, построил чемата има много малко данни. Сама тя е запазена частично, като от нея са останали тридесетина каменни блока с разнообразна форма, разположени под ктиторския надпис. Липсва коритото най-отдолу, като са останали само два асиметрично разположени отвора, предназначени за липсващите тръби. Самата чешма не е била свързвана нито с градската, нито с локалната канализация.[12]
Панекова чешма – изградена е на малко площадче в близост с едноименната фурна. Фасадата и не е от масивни, а е от малки каменни плочи. Те оформят контур и свод с много дъги, стигащ до най-горния ред камъни, завършващи корниза на чешмата. Фасадата е разделена на две части от хоризонтален изпъкнал ред камъни, разположени под свода и. Те са доукрасени със синджироподобен фриз, допълнен с релефен образ на разцъфнало цвете с осем венчелишчета. Чешмата няма ктиторски надпис и за това нейната история е малко неясна.[13]
Безименна чешма – плътно опряна в оградния зид на една къща, на ъгъла на улиците „Геренилото“ и „Димчо Дебелянов“. Строена е през 1958 г., вероятно по поръчка на държавата (Община Копривщица). Украсена е със стилизиран гълъб и Соломонов печат.[13]
Бенева чешма – вградена в оградния зид на Бенева къща и гледа на изток към река Тополница. Строена е през 1850 г., но по външен вид прилича на по-старите от нея Керекова чешма, но още повече на Джоголановата чешма. Изградена е от 53 камъка, направени от сивозелен гранит и е украсена с два Соломонови печата.[14]
Палавеева чешма – паметна плоча и чешма в чест на Йоаким, Георги, Веселин и Александър Груеви, дарили на училищното настоятелство през 1910 г. двора си за построяването на Климатичния пансион. Плочата е поставена на източният ограден зид на пансиона по инициатива на Дирекция на музеите.[15] Чешмата е съградена с иждивението на Ненчо Палавеев.[16]
Чешми в „Средна махала“
[редактиране | редактиране на кода]Чалъкова чешма – построена е от Вълко Чалъков през 1840 г. и се намира в близост на паметния мемориал „Първа пушка“ срещу Чалъковия мост, който също е над Бяла река.[2]
Чалъкова чешма – построена е от Нешо Т. Чалъков през 1825 г., прекръстена по-късно на Десьовска, намира се до Чалъковата къща, роден дом на Вълко и Стоян Чалъкови точно срещу Десьовската къща на ул. Любен Каравелов. В двора на Чалъковата къща също има чешма от 1826 г. със стилизирани кипариси за украса.[2]
Моравенова чешма – Построена е през 1843 година от прочутия по онова време Уста Гавраил от Одрин със средства на ктиторите Рашко и Петко Моравенови. Има релефна фигурка на гълъб, риба и езически символи свързани в композиция, изобразяваща змия в движение, която е уловила жаба. Чешмата е вградена в зида на храм Свети Николай, на границата на Средна и Тороман махала.[2]
Попстоянова чешма – строена на 28 юни 1857 година.[2] Чешмата се явява поредната построена с иждивението на Тодор Мирчов и се намира непосредствено зад кооперативния пазар, на ул. Любен Каравелов.[17]
Мирчова чешма – Построена е от копривщенеца Тодор Мирчов през 1857 г. и е най-голямата от всички в Копривщица. Намира се на улицата непосредствено над зданието на гимназия „Любен Каравелов“.[2]
Чешми в „Арнаут махала“
[редактиране | редактиране на кода]„Арнаутец“ – построена е през 1922 г., скромна чешма изградена от обикновени недялани камъни без допълнителна украса от името на Лука Ив. Брайков и е първа по поречието на река Петрешка.[18]
Чешма-паметник на Дончо Ватах войвода – построена от Дирекция на музеите през 1970 г., в памет на 110 г. от гибелта на войводата.
„Хаджи-Иванчова“ чешма – наречена така поради това, че е залепена за Хаджи-Иванчовата къща, строена за Иванчо Брайков Хаджинейков. По тази причина понякога е наричана и „Хаджи-Ннейкова“ чешма.[19]
„Сълзица“ – намира се почти извън града – току до последните къщи на Арнаут махала. През 2004 г. мястото е благоустроено от Рале Г. Дойчев – поставен е малък, метален мост, свързващ водоизточника със сравнително равния бряг на река Петрешка. На малката тераса, на която е съградена тя има аранжирани маси и пейки, предназначени за отмора. Срещу чешмата се намират останките от някогашния плувен басейн.[20]
Чешми в „Тороман махала“
[редактиране | редактиране на кода]Хаджийска чешма – макар и точната дата на съграждането и да не е известна, със сигурност се знае, че може да бъде датирана за периода 1751 – 1793 г. Това я прави заедно с чешмите Нешка, Вацла, Керека и Бенева чешма един от запазените екземпляри от XVIII век. Ктиторският надпис на изтоника е написан не на специален камък, а е директно положен върху фасадата и.[21] По други сведения е градена през 1808 г.[22]
Джамбазова чешма – една от построените от ловно-рибарската дружинка на копривщенци. Градена е в памет на Ненко Джамбазов през 1981 г., което се вижда от паметния надпис. Намира се на южния бряг на Райново дере, където е границата на махалата, а да се стигне до нея може само като се върви по улицата до руслото на дерето. Зидана е с разнообразни по форма и големина камъни и си прилича с подобния градеж на ловно-рибарската дружинка, „Бялата вода“ в Ламбовска махала.[23]
Чешми в околностите на града
[редактиране | редактиране на кода]Палавеева чешма – чешма от хаджи Ненчо Палавеев – по пътя за София, прекръстена на „Чешма в чест на партизаните“. Намира се встрани от шосето за гарата, между чешмите „Войводенец“ и „Трудовака“.[24]
„Трудовака“ – старата украсена с барелеф на войник с кирка – строена от войници от Трудовата повинност, командвани от Георги Георгиев Биков, около 1930 г., след времето на Александър Стамболийски, във връзка със строежа на стария, вече не функциониращ път Копривщица – Пирдоп.[25] Новата чешма от 1976 г., в която тече водата от старата чешма е издигната в чест на 100 годишнината на Априлското въстание и се намира на строеното през 1971 г. ново трасе за град Пирдоп.
Чешма „Баба Невена“ – построена е през 2007 г. от изработилият десетки чешми в града и околностите му Евгени Самодивеков. Намира се на около 6 км. по пътя за Пловдив, в непосредствена близост с паметника на унтер-офицер Аврелиян в м. Джафарица.[26]
Чешма „Отец Паисий“ – строена през 1938 г. в памет на народния будител Отец Паисий, намира се в района на Кучешки дол, десен приток на река Шириней.[27] Строена от търговеца Георги Драгиев Ломев. През 2000 г. е възстановена от Евгени Самодивеков – Гацо.[28]
Стърчи крак – възстановена е през 1942 г. по поречието на Бяла река в посока на Миризливата скала и Каравелова поляна. Намира се на стръмния десен бряг на реката, на северния склон на вр. Свети Георги. Дарител на реставрацията на чешмата е Вельо И. Карагьозов.[29]
Фитлекова чешма – намира се на около 500 м. от новите гробища в посока на вр. Богдан. Построена е през 1994 г. от сивозелени морени. Те образуват парк, от който започва западния склон на вр. Кукувица. Издигната е в памет на Рашко Фитлеков от децата му.[29]
„Войводенец“ – намира се на приблизително 400 м., северно от града, по пътя водещ към гара Копривщица и София, южно в подножието на вр. Свети Димитър и мястото на провеждане на Националния събор на българското народно творчество. На това място още от стари времена се е намирала чешма с това име. За този източник е полагал грижи протойерей Михаил Маджаров (1784 – 1869) от църквата Успение Богородично. В негова памет през 1932 г., неговия признателен внук, носещ името му – Михаил Маджаров (1854 – 1944) прави цялостно обновяване на постройката. Тий съгражда изцяло нова фасада, запазена през годините и до сега.[30]
Бобева чешма – една, на която възраста е неизвестна, но стари хора твърдят, че е преживяла пет поколения. Намира се на пет километра от Копривщица, вдясно от пътя за Барикадите. Строена е от Бобе Яков, вероятно в памет на свои близки и приятели, убити от турците или загинали по време на чумните епидемии. Изработена е от необработен сивозелен гранит и има близка до пирамида форма.[31]
Партизанска среща – северно от м. Скумсале, близо до шосето Стрелча – Копривщица, в ляво от него.[32]
Украса на чешмите в Копривщица
[редактиране | редактиране на кода]Соломоновият печат присъства върху много от копривщенските възрожденски каменни чешми в България. Тъй като не става дума за декоративен или конструктивен елемент или розета, както погрешно е разглеждан в някои случаи е естествен въпросът по каква причина намира приложение в много от обществените постройки в града. Смята се че това е символ на майстори-масони. Членовете на ложата са се ползвали с привилегии в Османската империя, а наличието на Соломоновият печат предпазва градежа от разрушаване.[2]
Освен споменатият вече Соломонов печат, друг често употребяван графичен символ е и Свастиката. Тя е знак на огъня и движещото се Слънце, заради кръстовидно разположените стъпала, които наподобяват безконечното движение на светилото по небесният свод. Копривщенските чешми редовно са украсявани с въжеобразен фриз, разделящ разположената отгоре част с описателния текст, от нишата (пезул),[33] предназначена за черпака, от който се пие вода и чучура. Всички тези елементи са разполагани в плитка ниша в характерният за копривщанските постройки бароков стил.[34] Рамката на тези ниши е допълвана с езически символи във вид на жаба, риба, змия или гълъб. Най-отдолу има дренажно корито предназначено за водопой на добитъка.[2]
Рибата в християнското изкуство е свързвана с името на Иисус Христос, змията, захапала жаба е свързана с поверието за опазване на водите на изворите. С Копривяица са свързвани вярвания, че всяка вода има свой стопанин и закрилник. Този пазител не прави злини на хората, а те от своя страна не му посягат и гледат да не го гневят. Поверия разказват за излизащи от изворите големи змии с човешки глави и с крила. Над други пък се явявал голям бял овен или птица, а понякога и самодиви дошли да се къпят и решат косите си.[2]
Изпълнението на ритуалът „Вграждане на сянка“ при копривщенските чешми е заменено (поради отричането му, като свързан с насилие и проливане на човешка кръв) с вграждане на различни дребни домашни животни или техните сенки. Това води до изобразяването на стилизирани животински фигури, а при Керековата и Джоголановата чешма до човешки фигури, разположени хоризонтално.[35]
Водоизточниците са градени по такъв начин, че от тях да лъха тайнственост, усилвана от светлосенките, белязани от деня върху камъка и сивозелената патина по чучурите.[2] Чучурите неизменно са поставяни толкова ниско, че човек трябва да се наведе и ниско да се поклони на водата, и едва тогава да утоли жаждата си.
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Цитира се текста на Моравенова чешма, Керекова чешма и Арнаутец
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р Копривщица. Библиотека „Роден край“. Съставители Иван Врачев и Кольо Колев. Михаил Тошков. Пътниче, пийни и помени. София, ОФ, 1980. с. 312 – 316.
- ↑ Илиев, Божидар Захариев. Забележителности на град Копривщица // theo.inrne.bas.bg. Посетен на 29 юни 2022.
- ↑ Илиев, Божидар Захариев. Забележителности на град Копривщица // theo.inrne.bas.bg. с. 13. Посетен на 29 юни 2022.
- ↑ Илиев, Божидар Захариев. Забележителности на град Копривщица // theo.inrne.bas.bg. с. 11 – 12. Посетен на 29 юни 2022.
- ↑ Илиев, Божидар Захариев. Забележителности на град Копривщица // theo.inrne.bas.bg. с. 15. Посетен на 29 юни 2022.
- ↑ Василев 2009, с. 23.
- ↑ Копривщенска възрожденска къща // bgjourney.com. Посетен на 20 август 2023.
- ↑ Теофилов, П. „Копривщица пътеводител“. Изд. „Наука и изкуство“. София, 1962. с. 54
- ↑ Василев 2009, с. 62.
- ↑ Цитира се текста от надписа на чешмата
- ↑ Василев 2009, с. 59.
- ↑ а б Василев 2009, с. 63 – 64.
- ↑ Василев 2009, с. 60.
- ↑ Vestnikregion.com. В Копривщица откриха паметен знак за родолюбивите братя Груеви. Архив на оригинала от 2021-12-02 в Wayback Machine. Посетен на 2 декември 2021
- ↑ Василев 2009, с. 57 – 59.
- ↑ Василев 2009, с. 30 – 31.
- ↑ Пулеков, Б. Туристико-исторически водач за град Копривщица. Народно читалище „Х. Ненчо Палавеев“, 2011.
- ↑ Василев 2009, с. 52.
- ↑ Василев 2009, с. 54 – 55.
- ↑ Василев 2009, с. 46 – 47.
- ↑ Стоичков, Янчо. За архитектурата на Копривщица. София, Техника, 1977. с. 181.
- ↑ Василев 2009, с. 47 – 48.
- ↑ Василев 2009, с. 91.
- ↑ Панчо Балов – Майски, Дойчо Иванов. Из летописа на село Душанци. София, Златен змей, 1998, 2012. ISBN 978-954-776-021-9. с. 286.
- ↑ Bghiking.weebly.com. Копривщица – връх Буная – Копривщица. Посетен на 21 октомври 2021
- ↑ Kzref.org. Стрелча – Копривщица. Архив на оригинала от 2022-04-23 в Wayback Machine. Посетен на 23 април 2022
- ↑ Василев 2009, с. 81 – 82.
- ↑ а б Василев 2009, с. 75 – 77.
- ↑ Василев 2009, с. 79 – 80.
- ↑ Василев 2009, с. 84.
- ↑ Град Стрелча // obuch.info. Архивиран от оригинала на 2024-07-21. Посетен на 21 юли 2024.
- ↑ Стоичков, Янчо. За архитектурата на Копривщица. София, Техника, 1977. с. 82.
- ↑ В наричаният „Български бароков стил“ са оформяни „кобиличните“ фронтони на Лютовата и Млъчковата къща и къщата на Тодор Каблешков, също така на старото училище и читалището, както и горните сводове на кованите порти в града.
- ↑ Василев 2009, с. 99.
- Използвана литература
- Василев, Иван. Чешмите на Копривщица. София, Богиана, 2009. ISBN 9789546760784.