Миризливата скала
| Миризливата скала | |
 Изглед към връх Поп с миризливата скала в дясно | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Местоположение | Копривщица Средна гора |
| Геология | |
| Вид | ронливо-пореста туристическа атракция |
| Изкачване | |
| Най-лесен маршрут | Копривщица – местност Равна поляна – връх Бич – местност Каравелова поляна – Миризливата скала – Копривщица |
Миризливата скала е местност в околностите на град Копривщица, наричана от местните жители понякога „Гюла“ (роза на турски език).[1]
Скалата е с размер около два на два метра и се намира на един склон над поточето. Поради това, че е ронливо-пореста се е просмукала с аромат на рози. Местността около скалата и близкия до нея леден извор години наред ухаят така. Някои обясняват феномена с минаващия покрай нея път и предполагат, че минаващи пътуващи търговци на розово масло са разляли от драгоценната течност. Мястото е често посещавано и много туристи си взимат късче от нея за сувенир.[1]Местни хора предполагат, че над нея е имало розоварна за добив на гюлово масло и върху скалата са изсипвани отпадъците от този процес.
История на производството на розово масло в Копривщица
[редактиране | редактиране на кода]Копривщенци, по подобие на жителите на близките градове Клисура, Карлово, а и Панагюрище започнали да произвеждат скъпо плащаното розово масло. През 1860 година захващат да садят рози покрай Бяла река над града. Случили се добри години в климатическо отношение, розите виреели добре и давали повече розово масло, отколкото в Клисура. Броят на розовите градини станал повече от петдесет, добивало се от 7.5 до 10 кг. розово масло, което откупували Казанлъчани. Дошли, обаче, няколко люти зими, и поради ниските температури измръзнали розовите насаждения. Така производството намалявало лека по лека докато към края на осемдесетите години на XIX век съвсем било преустановено.[2]
Туристически маршрут, включващ Бяла река и Миризливата скала
[редактиране | редактиране на кода]Маршрута започва по улицата минаваща покрай моста на Първата пушка, срещу течението на Бяла река. Продължава се по черен път през борова гора и се стига до местността Равна поляна. След отклонение в южна посока, през букова гора, се стига до подножието на връх Голям Поп (1438 м.).[3] Това е открита местност с гледка към върховете Богдан и Буная (1572 м,),[3] а има видимост и към Централния Балкан. В западна посока се минава по вододела и през букова гора, където има малък заслон се стига до връх Бич (1449 м.).[3] Оттук може да се иде до хижа „Павел Делирадев“ или до Панагюрски колонии. Връщането става в обратна посока до местността Равна поляна. След една ограда на дясно маршрутът се отклонява през букова гора за местността Каравелова поляна, при която също е построен малък заслон. В източна посока, през борова гора, покрай Миризливата скала, чието изворче е направено на чешма, се ходи през местността Гергьовден и връх Св. Дух и се стига обратно в изходната точка, в Копривщица.[4]
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Трънливият път на аромата // btvnovinite.bg. Посетен на 9 април 2022.
- ↑ Иширков, Анастас. Градъ Копривщица. София, 20 априлъ 1876, 1926. с. 250 Т. I.
- ↑ а б в Средна гора // varhove.info. Посетен на 28 ноември 2022.
- ↑ По пътя на „Кървавото писмо“ // koprivshtitsa-bg.com. Посетен на 27 октомври 2022.