Арнаутец
| Арнаутец | |
 | |
 Местоположение в Копривщица | |
| Вид | чешма |
|---|---|
| Местоположение | Копривщица,  България |
| Архитект | неизвестен |
| Тип на сградата | паметник на културата с местно ансамблово значение[1] |
| Стил | 1922 г.. |
| Статут | действаща |
| Състояние | реставрирана |
| Арнаутец в Общомедия | |
Арнаутец е извор, направен на чешма в град Копривщица. Извира от връх Свети Никола, край левия бряг на река Петрешка,[2] в близост до мястото, където се намирала къщата на копривщенския хайдутин Дончо Ватах войвода.[3]
Чешмата, както и Арнаут махала, в която се намира тя, са наречени от легендите за заселилите се там албански бежанци, наричани в Копривщица „арнаути“.[4] Връх Свети Никола, освен с водата, която дава на изворчето е известен и с това, че приютява тленните останки на копривщенския гимназиален директор и пионер на залесяването в града Иван Джартазанов, погребан по негово желание сред първите борове засадени от Дружеството за залесяване в града.[5] На 22 август 1922 година от името на ктитора Лука Брайков е оформен от обикновен ломен камък сегашния вид на чешмата.
Видният копривщенски революционер, публицист и краевед Любен Каравелов в своята хумористична повест „Българи от старо време“ сполучливо описва как се е наливала вода от Арнаутец в отдавна отминалите времена:[6]
| „ | Хаджи Генчо обича студена водица, и то от Арнаутския чучур, но обича я не за това, защото я пие – той пие краставоселско вино, – а за това, че му се харесва, когато се тя намира в къщата му; а освен това нему се иска да даде никоя работа на учениците си. И ето: праща той едного от ученици на Арнаутец да налее водица с двете жълтозелени гледжосани стовни; но най-напред го побие малко, за да не строши стовните.
Трябва да го побиеш, дорде не е разбил стовните – говори често хаджи Генчо, – а когато ги разбие, то ти го бий, колкото искаш, а стовните няма вече да бъдат цели. Но да ви кажа право, хаджи Генчо в това отношение само философствува, както е философствувал някога си и Настрадин Ходжа, а на практика бива съвсем друго, т. е. когато момченцето разбие стовните, то хаджи Генчо му изправя кръста твърде немилостиво. Но както и да е, а хаджи Генча обичат всичките коприщенци и наричат го справедлив човек...[6] |
“ |
Според местните жители Арнаут махала се е формирала около извора, наричан Хайдушкото или Арнаутското кладенше. Това последното става официално име, но всъщност най-първото е Курт Алан (Вълча поляна). По всеобща традиция на това място са се създавали социални контакти, свързани с наливането, напиването на момината вода от момците и краденето на техните китки. Седенките, наричани „шъри“ или „талки“ също са се заформяли в близост с водоизтошник.[7]
-
Хаджи-Иванчова чешма -
Тодор-Енкова фурна -
Хаджи-Нейков мост -
-
Арнаут махала с Хаджи-Нейков мост -
Надгробният паметник на Иван Джартазанов
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Koprivshtitsa-bg.com. Списък НИНКН.
- ↑ Пулеков, Б. Туристико-исторически водач за град Копривщица. Народно читалище „Х. Ненчо Палавеев“, 2011.
- ↑ Копривщица. Библиотека „Роден край“. Съставители Иван Врачев и Кольо Колев. Михаил Тошков. Пътниче, пийни и помени. София, ОФ, 1980. с. 312 – 316.
- ↑ История на Копривщица // koprivshtitza.com. Посетен на 23 юни 2022.
- ↑ Панчева, М. 110 години от залесяването в Копривщица // Собствестник, 2014 – 03. Посетен на 23 май 2014.
- ↑ а б Каравелов, Любен. Дружбата на хаджи Генча с дяда Либена // slovo.bg. Посетен на 9 юни 2022..
- ↑ Василев, Иван. Чешмите на Копривщица. София, Богиана, 2009. ISBN 9789546760784. с. 93 – 94.