Направо към съдържанието

Къща и килийно училище „Хаджи Геро Добрович-Мушек“

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Къща и килийно училище „Хаджи Геро Добрович-Мушек“
Къщата на Геро Добрович

Килийното училище на Геро Добрович-Мушек в Копривщица
Килийното училище на Геро Добрович-Мушек в Копривщица
Карта Местоположение в Копривщица
МестоположениеКопривщица,  България
АрхитектХаджи Геро Добрович-Мушек
Стилпредвъзрожденски
Изграждане1810 г.
Етажи1
Статутпаметник на културата с „Национално значение“[1]
Състояниеподдържани
Венци по случай 200 г. от рождението на Найден Геров
Къщата на Геро Добрович-Мушек в Копривщица. На заден план Пранджева къща (Туристическа спалня „Войводенец“)

Къщата и килийното училище на „Хаджи Геро Добрович-Мушек“ се намират в град Копривщица, която играе първостепенна роля в епохата на Българското Възраждане. На някои места училището може да се срещне като Хаджи-Генчова къща.

Първите килийни училища възникват още през XVIII век, а най-известното от тях в града е на хаджи Геро Добрович-Мушек (1775 – 1854), отворило врати още през 1810 година.[2]

Хаджи Геро построява двете долепени една до друга дървени сгради след завръщането си от Русе през 1810 година. Пребивава в крайдунавския град по време на опита си да емигрира във Влашко. Тук среща другата бегълка от башибозушките погроми – Стойка. Когато обстановката в империята се поуспокоява двамата създават семейство и се завръщат в Копривщица през 1810 година.[3]

Бащата на Геро е учител в килийно училище и синът му подхваща бащината професия.[3] Освен добър и строг педагог хаджи Геро е и добър майстор-строител. Участва със средства и личен труд при градежа на Пейовската чешма през 1826 г. Тя е вградена в оградния дувар на родната къща на Евлампия Векилова, срещу моста на Сурля дере, носещ същото име – Пейовски мост.[4]

Петко Доганов и Павел Герджиков, като селски първенци уреждат хаджи Геро Добрович да започне да обучава в дома си няколко девойки, между които и една от неговите си дъщери - Ивана. В началото на 1850 - 51 учебна година частното училище на хаджи Геро минава под покровителството на абаджийския еснаф, който основава фонд за подпомагането му. Със събраните средства е закупена къща на два ката близо до църквата „Успение Богородично”, която се приспособява за нуждите на училището. В нея то се помещава до 1895 г.[5]

При обследването на характера и бита на стария учител, по повод написването на повестта Българи от старо време, Любен Каравелов приема за достоверни думите и описанието на неговия внук Тодор Панчев (не става дума за сина на Ивана Хаджигерова, Тодор).[6]

В Каравеловото описание на къщата на Хаджи Генчо малко се отличава от тази на Геро Добрович.[6]

Домът на хаджията по спомените на неговият внук Тодор Панчев напомнял спицерия (аптека): по полиците имало наредени „всевъзможни кутии, кутийки, шишета, шишенца, паници, паничета, торби и торбенца“, с надписи какво съдържат и с подробни исторически бележки – кога е купено и кое колко струва, от кого е донесено като армаган (подарък), за каква болест е лек са и как се приготвя лекарството. Лечителските си способности хаджи Геро Мушек наследил от майка си Мика. С тайни лекове тя спасила копривщенци от чумата през 18-ти век.[6]

В построената от хаджи Геро къща са родени просветните дейци Константин и Найден Герови, а тяхната сестра Ивана Хаджигерова преподава в килийното училище като първа жена учителка в Копривщица, и дори известно време живее в него.[7]

Други килийни училища по това време са тези на поп Никита Вапцилката (вапцва: привежда в ред, боядисва), което се помещава в бояджийницата му в Арнаут махала, училището на поп Лулчо на „Битпазар“ е в къщата на Генчо Тумангелов, а училището на Груйо Попгенчов е разположено в къщата на Семко Хадживельов пак в Ламбовска махала. Училището на Иван Джукелът (джуки: устни) се помещава в дюкяна му на пазара.[8]

Килийното училище на хаджи Геро Добрович-Мушек функционира до основаването на първото обществено училище в гр. Копривщица през 1822 г. Там учителят преподава до учебната 1852/1853 година.[3]

Днес двете сгради могат да бъдат разгледани на малкия площад, разположен в непосредствена близост до паметния площад „20-ти Април“, на бул. „Ненчо Палавеевв“ 44. Къщата и училището не са музеи и не са отворени за посещение.

Вижте също

[редактиране | редактиране на кода]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Общински план за развитие на община Копривщица за периода 2014 – 2020
  2. ↑ Koprivshtitsa-bg.com. План за интегрирано развитие на община Копривщица за периода 2021 – 2027 Посетен на 6 март 2022
  3. ↑ а б в Сапунджиев, Е., съставител. „Юбилеен сборник по миналото на Копривщица“. Лука Ослеков. Учебното дело в Копривщица преди освобождението ни. 1926 г.
  4. ↑ Копривщица. Библиотека „Роден край“. Съставители Иван Врачев и Кольо Колев. Михаил Тошков. Пътниче, пийни и помени. София, ОФ, 1980. с. 312 – 316.
  5. ↑ Пачева, Райна. Мария Христова (Пулиева) Герова // Родът Герови и девическото образование в Копривщица. Копривщица, Дирекция на музеите, 2023.
  6. ↑ а б в E-vestnik.bg. Как Любен Каравелов преименува бащата на Найден Геров. Посетен на 1 май 2022
  7. ↑ Сапунджиев, Е., съставител. „Юбилеен сборник по миналото на Копривщица“. Рада Киркович. „Ивана Хаджигерова“. 1926 г. Т. I, с. 40 – 46
  8. ↑ Sulkaravelov.com. История. Посетен на 22 август 2021
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Къща_и_килийно_училище_„Хаджи_Геро_Добрович-Мушек“&oldid=12437148“.