Кереков мост
Кереков мост Керека | |
Основни данни | |
---|---|
Предназначение | паметник на културата с местно ансамблово значение[1] |
Пресича | Тополница |
Местоположение | Копривщица, България |
По-горен | Мост срещу Средно училище „Любен Каравелов“ |
По-долен | Мост на свободата |
Технически данни | |
Конструкция | сводест каменно-железобетонен мост |
История | |
Построен | 1976 г. |
Експлоатация | |
Дневен трафик | пешеходен |
Карта | |
Местоположение в Копривщица |
Керековият мост, познат и като Керека, е построен от камък и железобетон в характерния „кобиличен“ строителен стил за град Копривщица.
Мостът е съграден и съединява двата бряга на река Тополница срещу едноименната чешма от 1751 г. и Шулеви къщи. По случай стогодишнината на Априлското въстание от 1876 г.[2] старата дървена конструкция на моста е заменена от копривщенци със съвременна.
Наводнение от 31 август 1916 година
[редактиране | редактиране на кода]Това наводнение е едно от най-големите, което тогавашното поколение жители е запомнило. Проливният дъжд, оценен на 106 л/м2 започва на 31 август в районите на върховете Богдан и Буная в нощта срещу 1 септември. Прииждащите води стават още по-големи, когато идват и водните маси от към върховете Голям Поп и Попадия по руслото на Бяла река. Така на 31 август са отнесени от пороят всички мостове, над Тополка, някои от които наскоро ремонтирани и укрепени. Водите на реката влачат материала на отнесените дървени конструкции и затлачват по-долните мостове. Това става причина те да бъдат разрушени, включително и Керековия мост. На 1 септември 1916 г. Комуникациите между източните и западните махали на града стават невъзможни, разрушени са и бентовете на водениците, особено тези в Арнаут махала. Керековия мост е възстановен със средства на женското благотворително дружество „Благовещение“ [3] и съществува в този си вид до 1976 г.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Koprivshtitsa-bg.com. Списък НИНКН.
- ↑ Кереков мост // 681wear. Посетен на 26 октомври 2022.
- ↑ Ослеков, Лука. Копривщица. София, 20 априлъ 1876, 1926. с. 445 – 446 Т. I.