Кадиново
Тази статия е за воденското село. За прилепското вижте Кадино село. За скопското вижте Кадино.
| Кадиново Γαλατάδες | |
| — село — | |
 Новата църква „Свети Атанасий“ в центъра на селото | |
  Кадиново  Кадиново  Кадиново | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Пела |
| Географска област | Солунско поле |
| Надм. височина | 16 m |
| Население | 1628 души (2021 г.) |
Кадиново или Кадиино (на гръцки: Γαλατάδες, Галатадес, до 1926 година Καδίνοβο, Кадиново, катаревуса: Καδίνοβον, Кадиновон[1]), на турски Суджукли, е село в Егейска Македония, дем Пела на област Централна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на 16 m надморска височина на хълм в Солунското поле на 12 километра западно от град Енидже Вардар (Яница) и на 25 километра югоизточно от Воден (Едеса).[2]
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]Кадиново е старо село – църквата „Свети Атанасий“ е отпреди 1806 година, съдейки по стенопис на Благовещение датиран с тази година. В началото на ΧΧ век Кадиново е село в Ениджевардарска каза на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Кантиново (Kantinovo), Воденска епархия, живеят 180 гърци.[3] Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) Кадийно село (Сукютли) брои 248 жители българи и 60 цигани.[4]
Цялото село е гъркоманско под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Кадиино (Kadiyno Selo) има 336 българи патриаршисти гъркомани и в селото работи гръцко училище.[5] Пръв учител в гръцкото училище е Христос Думис. Фамилиите Стоянидис и Харисиадис взимат участие в гръцко-българския конфликт на гръцка страна. От Кадиново е и бащата на гъркоманския капитан Гоно Йотов.
Кукушкият околийски училищен инспектор Никола Хърлев пише през 1909 година:
| „ | Кадийно село (Суютли), 3/III, 1 1/2 ч. от Кариотица. Всичко 55 български екзархийски къщи, половината свойщина. Поминъкът е земеделие. Доста заможно село. Черквата няма никакви имоти. Училищното е двуетажно, с ниска изба, само една класна стая, с дюшеме, таван, добре осветявана, голяма 6Х8Х3 m.[6] | “ |
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Кадиново (Кадилово) е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[7]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война.
Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Кадино село (Кадино Село) има 65 къщи славяни християни.[8]
Българското му население се изселва - официално 38 души са изсели в България.[2] На негово място в 1924 година са настанени 389 гърци бежанци от Източна Тракия и Мала Азия.[2] Част от бежнците са от галиполското село Ексамили (Ортакьой). В 1926 година селото е прекръстено на Галатадес. Според преброяването от 1928 година селото е чисто бежанско с 98 бежански семейства с 368 души.[9]
През Втората световна война 112 души от селото членуват в Солунския български клуб и притежават лични карти.[10]
Статистиката на Народоосвободителния фронт от 1947 година показва, че в селото от 1218 жители има 700 бежанци и 518 местни.[11]
Селото е богато. Произвеждат се предимно пшеница, царевица, памук, овошки.[2] Развито е и скотовъдството като се отглеждат млекодаващи крави.[11]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Клуца[12] | Κλοΰτσο | Ктипима | Κτύπημα[13] | местност на Ю от Кадиново[12] |
| Плугар[12] | Πλούγαρ | Алетри | Άλέτρι[13] | бивше село на ЮИ от Кадиново[12] |
| Гроб на Бекир Баба | Τάφος Μπικήρ Μπαμπά | Тафос | Τάφος[13] |
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 337[2] | 390[2] | 848[2] | 1286[2] | 1529[2] | 1648[2] | 1639[2] | 1841[2] | 2039[2] | 1858 | 2339 | 1628 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Кадиново
Атанас Коишев, български революционер от ВМОРО[14]- Ване Аджиристов, български революционер от ВМОРО[14]
Георги Стоянов (Γεώργιος Στουγιαννίδης), гръцки андартски деец, агент от трети ред[15][14]- Гоно Милошев, български революционер от ВМОРО[14]
- Гоце Наждров, български революционер от ВМОРО[14]
- Гоце Пъдаров, български революционер от ВМОРО[14]
- Диниш Чоков, български революционер от ВМОРО[14]
- Ефтим Молязимов, български революционер от ВМОРО[14]
- Иван Ташев, български революционер от ВМОРО[14]
- Менче Стоянов (Δημήτριος ή Μηνάς Στογιαννίδης), гръцки андартски деец, агент от трети ред[15][14]
- Миче Сърбиговчето, български революционер от ВМОРО[14]
- Мице Вангеловски, български революционер от ВМОРО[14]
- Мице Николов, български революционер от ВМОРО[14]
- Петре Требулитов, български революционер от ВМОРО[14]
- Петрос Харисиадис (Πέτρος Χαρισιάδης), гръцки андартски деец, четник[15]
- Ристо Кърчонов, български революционер от ВМОРО[14]
- Ристо Трембилитов, български революционер от ВМОРО[14]
- Стаменит Капаранов, български революционер от ВМОРО[14]
- Стоимен Ангелов (1882 – ?), македоно-одрински опълченец, Втора рота на Кюстендилската дружина[16]
- Стоян Георгиев, български революционер от ВМОРО, четник на Никола Иванов[17]
- Стоянчо Манчо, български революционер от ВМОРО[14]
- Тано Гончев, български революционер от ВМОРО[14]
- Тано Старевски, български революционер от ВМОРО[14]
- Тано Трененчев, български революционер от ВМОРО[14]
- Христо Стоянов, свещеник и гъркомански деец[14]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 69. (на македонска литературна норма)
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 50. (на френски)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 146.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 102-103. (на френски)
- ↑ Хърлев, Никола. Рапорт по ревизията на селските български училища в Ениджевардарската кааза през м. март 1909 год. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 83.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 33 и 849.
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 27. (на сръбски)
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Колектив. Хроники на селата во Ениџевардарско, Воденско, Драмско, Леринско и Костурско, том III, книга 1. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2020. с. 191 - 194.
- ↑ а б Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 70. (на македонска литературна норма)
- ↑ а б в г По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б в Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 496. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 150). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Αυγούστου 1969. σ. 1071. (на гръцки)
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц Колектив. Хроники на селата во Ениџевардарско, Воденско, Драмско, Леринско и Костурско, том III, книга 1. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2020. с. 173.
- ↑ а б в Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 122. (на гръцки)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 33.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.54
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
