Илия Добрев
Илия Добрев | |
Роден | 10 февруари 1942 г. |
---|---|
Починал | 19 февруари 2016 г. |
Националност | България |
Професия | актьор |
Брачен партньор | Нина Стамова |
Деца | Яна Добрева Ясен Добрев |
Значими роли | Васил Левски в „Демонът на империята“ |
Уебсайт | |
Илия Добрев в Общомедия |
Проф. Илия Добрев Колев е български актьор, режисьор и театрален педагог в НАТФИЗ.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 10 февруари 1942 година в град Хасково. През 1961 г. завършва Педагогическо училище. Завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1967 г. в класа на професор Стефан Сърчаджиев и Методи Андонов.
Работи в Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ Варна (1967 – 1969), Военния театър (1969 – 1973; 1993 – 2016) и Сатиричен театър „Алеко Константинов“ (1979 – 1993).
Изиграва над 130 роли, от които над 40 в киното и телевизията, и 36 в театър „Българска армия“ (1969 – 1979; 1993 – 2016). Сред най-известните му роли са тази на Тодор Каблешков в пиесата на Никола Русев „От земята до небето“, за която получава Първа награда за мъжка роля на Прегледа за българска драма и театър (Театър на българската армия, 1976 г.; режисьор Крикор Азарян), на Васил Левски във филма „Демонът на империята“ (1971) и тази на Митю в популярната телевизионна постановка „Криворазбраната цивилизация“ (1974) на Българската национална телевизия по класическата пиеса на Добри Войников.
От 1969 до 1993 година е актьор, а няколко години е и директор на Сатиричния театър.
През 1980 година Илия Добрев поставя на димитровградска сцена „Пеперудите са свободни“ от Ленърд Герш. В по-късните години – през 1991 г. – отново се завръща в Димитровград, като поставя спектакъла „Между два стола“ от Рей Куни.
През 1992 година поставя на димитровградска сцена пиесата на Никола Русев „Как писар Тричко не се ожени за царкина Кита с китка накитена“.
Режисьор на повече от 50 спектакъла в театрите по цялата страна
През 1996/1997 - директор и главен художествен ръководител на Държавен сатиричен театър „Алеко Константинов“
Проф. Илия Добрев преподава актьорско майсторство в продължение на 33 години в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. От 2001 г. е професор.
През 2013 г. е обявен за почетен гражданин на Димитровград.[1][2]
Илия Добрев умира на 74 години 19 февруари 2016 г. в София.
Награди и отличия
[редактиране | редактиране на кода]- Заслужил артист
- Първа награда „за МЪЖКА РОЛЯ“ на Васил Левски във филма „Демонът на империята“ (1971).
- Първа награда „за МЪЖКА РОЛЯ“ на (Митю) в ТВ мюзикъл „Криворазбраната цивилизация“ на Хачо Бояджиев, (1974)
- Наградата на САБ „за НАЙ-ДОБРА МЪЖКА РОЛЯ“ за образа на Кратун в „Напразни усилия на любовта“ от Шекспир, реж. Леон Даниел (1975).
- Първа награда „за МЪЖКА РОЛЯ“ за Тодор Каблешков в пиесата „От земята до небето“ на Прегледа за българска драма и театър (1976).
- Награда на МНО за Плужников в „Смертию смерт поправ“ от Б. Василев, реж. Асен Шопов
- Награда на МНО за л-т Беров в „Краят на деня“ от Драгомир Асенов, реж. Никола Петков.
- Носител на звание Професор (2001).
- Почетен гражданин на Димитровград (2013).
- Наградата ИКАР на САБ.
Театрални роли
[редактиране | редактиране на кода]В Театъра на Народната армия (1969 – 1979)[3]
1. „Трамвай Желание“ (Тенеси Уилямс) – пощальонът
2. „Царска милост“ (Камен Зидаров) – Боян
3. „Маскарад“ (Михаил Лермонтов) – княз Звездич
4. „Среща с гнева на хората“ (Иван Аржентински) – поручик Лазаров
5. „Една нощ в рая“ (Владимир Голев) – Емил
6. „Един безумен ден или Сватбата на Фигаро“ (Бомарше) – Керубино
7. „Дяволският кръг“ (Ел. Цумпе) – Ван дер Любе
8. „Златното покритие“ (Драгомир Асенов) – Хинко
9. „Съд на честта“ (Рангел Игнатов) – ефрейтора
10. „Вишнева градина“ (Антон Чехов) – Епиходов
11. „Време разделно“ (Антон Дончев) – Момчил
12. „Матросите от Катаро“ (Фр. Волф) – лейтенантът
13. „Напразни усилия на любовта“ (Уилям Шекспир) (1975) – Кратун
14. „Смертию смерт поправ“ (Борис Василев) – Плужников
15. „От земята до небето“ (Никола Русев) – Тодор Каблешков
16. „Делото Дантон“ (Станислава Пшибишевска) – Сент-Жюст
17. „Дачници“ (Максим Горки) – Рюмин
18. „Края на деня“ (Драгомир Асенов) – лейтенант Беров
19. „Дните на семейство Турбини“ (Булгаков) – Лариосин
20. „Честна мускетарска“ (Валери Петров) – Арамис
21. „Щастливецът иде“ (Руси Божанов) – съдията
22. „Музика от Шатровец“ (К. Илиев) – Манол
от 1993 – 1994 година
1. „Величието на падението на Стефан Стамболов“ (Стефан Цанев) – майор Паница
2. „За вечни времена във вселената“ (Е. Оувъмайор) – г-н Куърти
3. „Персифедрон“ (Константин Павлов) – професорът
4. „Вишнева градина“ (Антон Чехов) – Гаев
5. „Хамлет“ (Уилям Шекспир) – Клавдий
6. „Опит за летене“ (Йордан Радичков) – Хаджи Аврам Опитомителя
7. „Много шум за нищо“ (Уилям Шекспир) – Кучиврът
8. „Буре барут“ (Д. Дуковски) – мъжът
9. „Война и блудство, блудство и война“ (Уилям Шекспир) – Пандар
10. „Евридика“ (Жан Ануи) – бащата
11. „По-големият син“ (А. Вампилов) – Сарафанов
12. „Събота, неделя, понеделник“ (Едуардо Де Филипо) – Пепино
13. „Десет малки негърчета“ (Агата Кристи) – Сър Лорънс Уоргрейв
14. „Кръщене“ (Камен Донев) – Тодор
15. „Време разделно“ (Антон Дончев) – Момчил
Телевизионен театър
[редактиране | редактиране на кода]- „Забравен ключ“ (1989) (Алка Радионова)
- „Делото „Опенхаймер““ (1988) (Хайнер Кипхарт), 2 части
- „Добро и ръце“ (1987) (Константин Дуфев)
- „Службогонци“ (1985) (от Иван Вазов, реж. Коста Наумов)
- „Процесът Стамболийски“ (1985) (Пелин Пелинов), 2 части
- „Притча за философа“ (1985) (Кирил Топалов)
- „Увлечението“ (1981) (Алфред дьо Мюсе)
- „Женитба“ (1977) (Николай Гогол)
- „Две измерения на един ден“ (1977) (Атанас Коковски)
- „Разпятието“ (1977) - Панайот Волов
- „Зех тъ, Радке, зех тъ!“ (1976) (Сава Доброплодни), мюзикъл – Вичо - Михалов ласкател и лъжлив приятел
- „Цар и водопроводчик“ (1974) (Павел Вежинов)
- „Криворазбраната цивилизация“ (1974) Добри Войников, мюзикъл – Митю
- „Змейова сватба“ (1973) (Петко Тодоров)
- „Вражалец“ (1970) (Ст. Л. Костов) (Първа реализация)
- „Искрици от огнището“ (1967) (Николай Хайтов)
- „Студеното сърце“ – Петер Мунг
Режисьор в театъра
[редактиране | редактиране на кода]В театъра в Димитровград
[редактиране | редактиране на кода]- „Как писар Тричко не се ожени за царкиня Кита с китка накитена“ (1992) (от Никола Русев)
- „Пеперудите са свободни“ (1980) ( от Л. Герш)
- „Между два стола“ (1991) (от Рей Куни)
В театъра в Ямбол
[редактиране | редактиране на кода]- „Полегати дъждове“ (1978)
В театъра в Кърджали
[редактиране | редактиране на кода]- „Княз Мишкин“ (1975)
В театъра в Благоевград
[редактиране | редактиране на кода]- „Сако от велур“
Автор на драматизации
[редактиране | редактиране на кода]- „Бели нощи“ (по Достоевски)
- „Идиот“ (по Достоевски)
- „Кротката“ (по Достоевски)
- „Забранени от небето“ (по Томова)
Филмография
[редактиране | редактиране на кода]Като актьор
[редактиране | редактиране на кода]Година | Филми и Сериали | Серии | Копродукции | Роля |
---|---|---|---|---|
2011 – 2019 | Столичани в повече (тв сериал) |
170 | генерал Анев | |
1993 | Жребият (тв сериал) |
7 | д-р Попвасилев | |
1990 | Нощ без теб (тв) | главният редактор на вестника | ||
1989 | Аз, Графинята | Пайряза | ||
1989 | Меги | оперативният работник Тонев | ||
1985 | Грехът на Малтица (тв) | Халид ефенди | ||
1985 | Борис I | 2 | гръцки епископ | |
1984 | В името на народа (тв сериал) |
8 | лекарят | |
1982 | Лавина | шефът | ||
1981 | Ударът | младия член на политбюро | ||
1978 | Трампа | Добрин Илиев | ||
1977 | Звезди в косите, сълзи в очите | Халачев | ||
1976 | Апостолите | 2 | Павел Бобеков | |
1976 – 1980 | Записки по българските въстания (тв сериал) |
13 | Павел Бобеков (в 6 серии: VII, VIII, IX, XI, XII и XIII) | |
1974 | Сватбите на Йоан Асен | 2 | войникът | |
1974 | Зарево над Драва | 2 | Стоил, редника | |
1974 | Белият камък | |||
1973 | Голямата скука | Борислав | ||
? | Животът, макар и кратък | архитект Пешо Стилянов | ||
? | Момчето на белия кон | |||
1973 | Като песен | преводачът от руски | ||
1972 | Вятърът на пътешествията | Дъб Кели | ||
1971 | Демонът на империята (тв сериал) |
10 | Васил Левски – Дякона/баш Карагьозчията Джингиби (Неуловимият ангел)/Атанасович ефенди/Медреа/Димо/Дервиш ага/княз Третяков/Негушевич/Витан Кискинов ефенди | |
1970 | Четиримата от вагона | Величко | ||
1969 | Белият кон | партизанинът | ||
1967 | Завръщане | Йонко | ||
1967 | Мълчаливите пътеки | |||
1966 | Вечен календар | Панталей | ||
1966 | Карамбол | Митко | ||
1965 | Вълчицата | Петьо | ||
1965 | Дрямка | |||
1965 | Васката (тв) | Васката | ||
1964 | Веригата | ученикът ремсист |
Като режисьор и сценарист
[редактиране | редактиране на кода]Година | Филми |
---|---|
2003 | Отвъд чертата (тв) |
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Почетни граждани на Димитровград, сайт на община Димитровград
- ↑ Димитровград провъзгласи за почетни проф. Илия Добрев и ветерана Стефан Байрактаров, Дарикнюз Хасково, 3 септември 2013 г.
- ↑ Илия Добрев в theatre.art.b