Направо към съдържанието

Отвъд чертата

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Отвъд чертата
РежисьориИлия Добрев
СценаристиИлия Добрев
В ролитеИван Ласкин
Йоана Буковска
Асен Блатечки
Елена Райнова
МузикаКирил Добрев
Костадин Генчев
ОператорМартин Димитров
РазпространителБългарска национална телевизия
Премиера1 декември 2003
Времетраене56 минути
Страна България
Езикбългарски
Цветностцветен
Външни препратки
IMDb

„Отвъд чертата“ е български телевизионен игрален филм (драма) от 2003 година, по сценарий и режисура на Илия Добрев. Оператор е Мартин Димитров. Създаден е по мотиви от повестта „Грях“ на Георги Райчев. Художник е Георги Тодоров. Музиката във филма е композирана от Кирил Добрев и Костадин Генчев. Филмът е създаден от ЦТФТ при БНТ

Стан е учител по професия и по-големият от двамата братя Попварадимови. По-малкият се казва Дико. Той е глупав и нескопосан. Сюжетът на филма започва с това как Стан, пътувайки в каруцата с брат си, си спомня за болезнения момент от своя развод с Христина. Следващият по-важен момент е този, в който Дико се жени за Елка – младо и красиво момиче, отлична в къщната работа. С течение на дните Стан започва да изпитва чувства към Елка, жената на брат си. Първоначално той е уплашен от това, което сърцето му чувства, но впоследствие неговите чувства все повече се задълбочават и той започва да ги приема. Филмът представя как Стан се разболява и Елка полага непрестанни грижи за него. В един от тези дни на болест той бълнува и Елка отива при него. Стан се свестява и разкрива един техен стар спомен. В повестта се разяснява какъв точно е този спомен – Елка е малкото момиче, което Стан спасява от подигравките на другите деца. Във филма се представя само как тя казва, че ако не е бил този момент, едва ли би отишла в тяхната къща. Времето минава, а чувствата на Стан стават все по-силни. Отношението на брат му Дико към него се променя. Той става все по-пестелив на думи, сякаш по-озлобен. Един ден, когато Дико е зает с мелене на жито, Стан и Елка остават сами в къщата. Вечерят, а по-късно всеки ляга в стаята си. Стан обаче забелязва, че стомната с вода, която Елка всяка вечер оставя до леглото му, я няма и решава да почука на вратата на Елкината стая. Елка намира стомната с вода и когато му я подава, стомната пада и се чупи. Стан поглежда стомната, поглежда и Елка. Слага ръце върху лицето ѝ и я целува. Следващата картина показва двамата влюбени в леглото – говорят си прегърнати, а Елка е сложила глава на гърдите на Стан.

Семейният живот на Дико и Елка е показан като немного щастлив. Той се отнася зле с нея и започва да прекарва повече време в кръчмата. Дори дядо Петър казва на Стан да опомни брат си, който постоянно пие и се събира с разни хаймани. Стан обаче не се намесва. Ключов момент за филма и за литературното произведение е забременяването на Елка. Тя започва да отбягва Стан, да задържа емоциите в себе си. Моментът на раждането настъпва. Елка е в ужасни мъки. Има опасност както за нейния живот, така и за живота на детето ѝ. Елка ражда, а Стан моли лелята да го пусне да я види. Той влиза при нея и застава над изнемощялото ѝ тяло. Тя го поглежда, а той я прегръща. В този момент влиза Дико и ги вижда. Нахвърля се на брат си и го убива. Сюжетът завършва със смъртта на Стан. Дико плаче над трупа на брат си и си спомня момент от детството им. Този момент е представен като своеобразно сбогуване.

Край на разкриващата сюжета част.

Съпоставка между повестта и филма

[редактиране | редактиране на кода]

Филмът „Отвъд границата“ е създаден по мотиви от повестта „Грях“ на Георги Райчев. Като цяло сюжетът на филма следва сюжета на литературното произведение, с някои изключения. Например сцената във филма, в която Стан пада от коня. Такъв момент в произведението липсва. Главната разлика обаче се открива по-скоро в това, че в повестта е обърнато основно внимание на гледната точка на Стан. Показани са в много широк план неговите възгледи, чувства и мисли. Филмът представя нещата от гледната точка на външен разказвач.

Друга основна разлика е, че сцените във филма в някои моменти не вървят по хронологията в произведението. Например филмът показва, че Дико и Елка са вече съпруг и съпруга, но самата сватба между тях е дадена много по-късно. В произведението сватбата е първа, а по-късно се представя техният съпружески живот.

Други моменти от филма обаче вървят според произведението. Дори са използвани и същите реплики между героите, както в повестта. Например когато Елка ражда, Стан моли лелята да го пусне да я види. В този момент тя му казва, че за това, което са сторили, Господ ще ги съди. Тази реплика присъства по същия начин и в произведението. Такъв е случаят и с много други сцени.

Интересен момент представлява финалната сцена. Произведението завършва със спречкването между двамата братя и смъртта на Стан. Във филма обаче това не е последната сцена. След нея има сцена на своеобразно сбогуване между братята, в която сякаш се вижда съжаление от страна на Дико за постъпката. Представено е как Дико плаче над трупа на брат си и си спомня момент от детството им. В литературното произведение не само че липсва този момент на сбогуване, но дори самата смърт на Стан е описана сякаш е сторена от чудовище. "Лицето на учителя беше обезобразено; от шията му течеше на черни струи кръв, на дясната му ръка личеше дълбока рана от зъби и целият му гръден кош беше преломен със страшна нечовешка сила."

Мотивът за греха във филма

[редактиране | редактиране на кода]

Идеята за греха е основна и за литературното произведение, и за филма. Грехът е представен на две нива. Влюбването в чуждата жена е основното ниво, което проследява целият филм. В една друга сцена обаче се поставя идеята и за втори грях. В детството Стан пребива от бой Дико. Този грях тежи на Стан отдавна. Никой не разбира за това. Дико е представен като луд във филма. Стан се обвинява, че може той да е виновен за неговата лудост, но облекчава съвестта си като си казва, че той така се е родил.

Творчески и технически екип

[редактиране | редактиране на кода]