Долно Крушево
- Вижте пояснителната страница за други значения на Крушево.
| Долно Крушево Κάτω Κερδύλια | |
| — село — | |
 | |
  Долно Крушево  Долно Крушево  Долно Крушево | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Амфиполи |
| Надм. височина | 250 m |
| Население | 316 души (1940 г.) |
Долно Крушево (на гръцки: Κάτω Κερδύλια, Като Кердилия, до 1927 Κάτω Κρούσοβον, Като Крусовон[1]) е историческо село в Егейска Македония, Гърция, на територията на дем Амфиполи, област Централна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е било разположено в източните склонове на Орсовата планина (Кердилия).
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В края на XIX век Долно Крушево (Като Крусово) е малко село в Сярска каза на Османската империя. Гръцка статистика от 1866 година показва Крусова (Κρούσοβα) като село със 100 жители турци.[2]
Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Като Крушово (Kato-Krouchiovo) живеят 296 гърци.[3]
Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873, Като Крушово (Kato Krouchovo) има 63 домакинства със 75 жители мюсюлмани и 90 гърци.[4]
В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише за селото:
| „ | Долно Крушово е село със смесено население; отстои на половин час от предишното; 1 църква, 1 училище; жителите са гърци и турци коняри; отстои на 9 и половина часа от Сяр.[5] | “ |
В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:
| „ | Долно Крушево, село разположено над един баир при Орфанския залив. От Сяр на Ю 10 часа. От Вряста на СИ 4 часа. Местоположението на Долно Крушово е[6] от прекрасните; от тук се вижда морето, цялото Сярско поле и езерото Тахинос. Към Ю. И. е манастирчето св. Димитър, светогорски метох. 30 къщи гърци; гръцка църква.[7] | “ |
Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“), населението на Долно Крушево е 300 жители гърци.[8]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]
В 1913 година селото попада в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година. В 1927 година е прекръстено на Като Кердилион.
В 1941 година германски окупационни части избиват мирното население на Горно и Долно Крушево и опожаряват селищата.[9]
Църквите „Свети Георги и Свети Рафаил“ и „Свети Безсребреници“ в Долно Крушево са единствените оцелели сгради в селото.[10]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Долно Крушево
Панайотис Хупис, гръцки революционер
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Ν. Σχινά, "Οδοιπορικαί σημειώσεις, Μακεδονία", τόμος Β', Εν Αθήναις 1866, цитирано по официалния сайт на Дем Зиляхово
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 44. (на френски)
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 122-123.
- ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 60. (на руски)
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 846.
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 847.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 180.
- ↑ Το Ολοκαύτωμα των Κερδυλίων // Ριζοσπάστης, 24 октомври 1997. Посетен на 31 октомври 2014.
- ↑ ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Β1/Φ37/32574/609/22-7-1991 - ΦΕΚ 889/Β/30-10-1991 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2022-07-05. Посетен на 30 октомври 2014.
| ||||||||||||||||||||
