Върбени (дем Лерин)
Тази статия е за селото в дем Лерин. За други значения на Върбени вижте Върбени. За други значения на Итеа вижте Итеа.
| Върбени Ιτέα | |
| — село — | |
 Църквата „Успение Богородично“ във Върбени | |
  Върбени  Върбени  Върбени | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Лерин |
| Географска област | Пелагония |
| Надм. височина | 642 m |
| Население | 423 души (2021 г.) |
| Върбени в Общомедия | |
Въ̀рбени или Долно Въ̀рбени (на гръцки: Ιτέα, Итеа, до 1926 година Βύρμπενη, Вирбени[1]) е село в Република Гърция, в дем Лерин (Флорина), област Западна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в Леринското поле, на 17 километра североизточно от демовия център Лерин (Флорина) на Стара река (Палиорема).
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]
В края на XX век Върбени (или Долно Върбени, за да се различава от Горно Върбени (Екши Су) е чисто българско село. В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской Турции“ Вербини като българско село.[2] В 1861 година Йохан фон Хан на етническата си карта на долината на Вардар отбелязва Вербени като българско село.[3] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година Долно Върбени (Dolno-Vrbéni) е посочено като село с 200 домакинства с 615 жители българи.[4] Според Стефан Веркович в 1889 година във Върбени живеят 152 семейства със 732 души българи.[5]
Ръководител на местния комитет на ВМОРО е поп Георги Везенков.[6] По време на Илинденското въстание в селото е убит Филип Маврев, а четниците от Върбени Миленко Толев и Стефо Трайков загиват.[7]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Върбени (Долно Върбени) има 690 жители българи.[8]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Върбени е чисто българско село в Леринската каза на Битолския санджак със 75 къщи.[9]
Българският свещеник Георги дава информация на владиката Григорий Пелагонийски за турските зулуми при потушаването на Илинденското въстание при обиколката му из Леринско през ноември 1903 година.[10]
В началото на XX век цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 624 българи екзархисти.[11] Върбенци не се отказват от екзархията чак до Балканската война.
В първите дни на април 1908 година властта претърсва селото, като обиските са съпроводени с изтезния и насилие.[12]
При избухването на Балканската война в 1912 година трима души от Върбени са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[13]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]
През Балканската война в селото влизат гръцки войски и след Междусъюзническата то остава в Гърция. За кратко селото е освободено от българската армия по време на Първата световна война, за да бъде отново върнато в Гърция по Ньойския договор. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Върбени (Врбени) има 80 къщи славяни християни.[14] В 1926 година името на селото е преведено на гръцки като Итеа (върба).[15] През същата година 44-годишният Михаил Стефовски и 50-годишният Павле Мирчев стават жертва на терора на гръцките окупатори.[16]
През 1940 година гръцкото жандармерийско управление в Лерин съставя списък на лицата, чието национално съзнание е „опасно за държавата“ и в него влизат семействата на Лазар Николов и Вангел Мавров от Върбени. След разгрома на Гърция от Нацистка Германия през април 1941 година във Върбени е установена българско общинско самоуправление. След изтегянето на германците 12-те души, участвали в общинския съвет са разстреляни на площада в селото. В 1946 година 60 души от Върбени са съдени за членство в „Охрана“ от Леринския съд.[17]
Намаляването на жителите на селото през 60-те се дължи на силна емиграция отвъд океана. Според изследване от 1993 година селото е чисто „славофонско“, като „македонският език“ в него е запазен на ниско ниво.[18]
В селото има три църкви – „Успение Богородично“ (1930), „Рождество Богородично“ (1912) и „Свети Николай“.[19]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Крива Довашка[20] | Κριβαδόβασκα | Пану Николау | Πάνου Νικολάου[21] | местност на С от Върбени[20] |
| Манче[20] или Марче | Μάρτσε | Марица | Μαρίτσα[21] | местност на СИ от Върбени[20] |
Преброявания
[редактиране | редактиране на кода]- 1913 – 677 жители
- 1920 – 548 жители
- 1928 – 677 жители
- 1940 – 891 жители
- 1951 – 960 жители
- 1961 – 927 жители
- 1971 – 733 жители
- 1981 – 713 жители
- 2001 – 650 жители
- 2011 – 542 жители
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени във Върбени
Андон Иванов (1870 – ?), македоно-одрински опълченец, Нестроева рота на Шеста охридска дружина[22]- Георги Везенков (1871 – 1911), български свещеник и революционер
Георгиос Льоляс, гръцки андартски капитан- Георги Трайков (1898 – 1975), български политик и държавен деец
- Доне Търпенов, български революционер, деец на ВМОРО, жив към 1918 г.[23]
- Кръсте Георгиев, възпитаник от Солунската българска мъжка гимназия (Випуск ΧΙII, 1898)[24]
- Неделко Стоянов Чочев, български революционер
- Павел Мавчев (1875 – 1925), български революционер
- Петър Трайков (1896 – 1964), български революционер
- Стефан Ролев (1865 – 1969), български революционер
- Христо Иванов Домазетовски, български революционер
- Починали във Върбени
- Александър Киров Стефанов, български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[25]
- Ив. Георгиев Радиков, български военен деец, запасен подпоручик, загинал през Първата световна война[26]
- Рашо Груев Малкин, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[27]
- Други
- Боян Трайков (1932 – 2014), български журналист, по произход от Върбени
- Хараламби Трайков (1923 – 1973), български политик, по произход от Върбени
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Очеркъ путешествія по Европейской Турціи (съ картою окресностей охридскаго и преспанскаго озеръ) Виктора Григоровича. Изданіе второе. Москва, Типографія М. Н. Лаврова и Ко, 1877. с. 93.
- ↑ Croquis der westlischen Zurflüsse des oberen Wardar von J.G. von Hahn. Deukschriften der k Akad. d wissenseh. philos. histor. CIX1Bd, 1861.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 82 – 83.
- ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 320. (на руски)
- ↑ Спомени на Георги Попхристов
- ↑ Темчевъ, Н. Жертвитѣ при потушаване на Илинденското въстание // Илюстрация Илиндень 4 (134). Илинденска организация, Априлъ 1942. с. 10.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 249.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 26. (на македонска литературна норма)
- ↑ Нединъ. Спомени отъ една обиколка прѣзъ 1903 година. Скопие, Хафъзъ паша, 1910. с. 6.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 176-177. (на френски)
- ↑ Одрински глас, брой 15, 20 април 1908, стр. 4.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 836.
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 21. (на сръбски)
- ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Цочо В. Билярски, Македонски Мартиролог, София, 2005 г., стр. 179
- ↑ Добрин Мичев. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
- ↑ Riki Van Boeschoten. "Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)"
- ↑ Официален сайт на бившия дем Вощарани[неработеща препратка].
- ↑ а б в г По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 648. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 231). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 28 Σεπτεμβρίου 1968. σ. 1779. (на гръцки)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 274.
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 98.
- ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 94.
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 158, л. 1, 1а
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 192, л. 70
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 192, л. 70; а.е. 287, л. 63
| |||||||||||||||||||||||
