Длъбочица (община Крива паланка)
- Тази статия е за селото в Кривопаланско. За селото в Кумановско вижте Длъбочица (община Старо Нагоричане).
Длъбочица Длабочица | |
— село — | |
Страна | Северна Македония |
---|---|
Регион | Североизточен |
Община | Крива паланка |
Географска област | Славище |
Надм. височина | 722 m |
Население | 144 души (2002) |
Пощенски код | 1333 |
Длъбочица в Общомедия |
Длъбочица или Дълбочица (на македонска литературна норма: Длабочица) е село в Северна Македония, в община Крива паланка.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в областта Славище на Бащевската река, на 7 километра западно от общинския център Крива паланка.
История
[редактиране | редактиране на кода]В края на XIX век Длъбочица е българско село в Кривопаланска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Длъбочица е населявано от 500 жители българи християни.[1]
Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Длъбочица има 576 българи екзархисти.[2]
През ноември 1906 година селото (общо 69 къщи) е принудено от сръбската пропаганда да се откаже от Екзархията и е обявено за сръбско. След Младотурската революция от 1908 г., поради убийствата и заплахите на сръбския войвода Спас Гарда, жителите на Длъбочица не се решават да преминат открито под върховенството на Българската Екзархия, но приемат български свещеници.[3]
При избухването на Балканската война в 1912 година 4 души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4]
По време на Първата световна война Дълбочица има 544 жители.[5]
В 1928 година е построена църквата „Свети Никола“.
В 1961 година в селото има 510 жители, а според преброяването от 2002 – 144, всички македонци.
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Длъбочица
- Станойко Атанасов, македоно-одрински опълченец, 35-годишен, зидар, 4 рота на 10 прилепска дружина, 3 рота на 11 сярска дружина[6]
- Андон Симеонов, македоно-одрински опълченец, 24-годишен, зидар, 3 рота на 11 сярска дружина[7]
- Мите Спасов, македоно-одрински опълченец, 26-годишен, работник, 2 рота на 2 скопска дружина[8]
- Теодоси Стоянов, македоно-одрински опълченец, 3 рота на 7 кумановска дружина[9]
- Починали в Длъбочица
- Александър Иванов Пипонков, български военен деец, поручик, загинал през Втората световна война[10]
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 224.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 142-143. (на френски)
- ↑ Доклад на управляващия българското консулство в Скопие Иван Икономов от 1911, в: Георгиев, Величко и Стайко Трифонов, Гръцката и сръбска пропаганда в Македония. Нови документи, София, 1995, с. 495, 499.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 845.
- ↑ Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско, София, 1917, с. 29., архив на оригинала от 7 април 2014, https://web.archive.org/web/20140407080653/http://statlib.nsi.bg:8181/isisbgstat/ssp/lister.asp?content=%2FFullt%2Fextpages%2FSNM_23_1917_1917%2FSNM_23_1917_1917_P%2A.pdf&from=1&to=150&index=%2FFullt%2Fextpages%2FSNM_23_1917_1917%2FSNM_23_1917_1917_index.pdf&cont=&type=%F1%F2%F0%E0%ED%E8%F6%E8, посетен на 14 февруари 2021
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 70.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 612.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 627.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 680.
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 113, л. 39
|