Джидимирци (община Велес)
 | Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: разширяване по версията на северномакедонска книжовна норма. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
Тази статия е за селото във Велешко. За селото в Тиквеш вижте Джидимирци (община Неготино).
| Джидимирци Џидимирци | |
| — село — | |
 Поглед към Джидимирци. | |
  Джидимирци | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Вардарски |
| Община | Велес |
| Географска област | Гюрище |
| Надм. височина | 490 m |
| Население | 9 души (2002) |
| Пощенски код | 1407 |
| МПС код | VE |
| Джидимирци в Общомедия | |
Джидимирци (на македонска литературна норма: Џидимирци) е село в община Велес, Северна Македония. То се намира в крайния североизточен дял на Велешката община и неговото землище граничи с общините Свети Никола и Ибрахимово.
География
[редактиране | редактиране на кода]Джидимирци е отдалечено на 27 км от административния град Велес. Разположено е в западните склонове на Градищанската планина на надморска височина от около 490 м. Площта на землището му е 14,7 км2, като горите заемат площ от 893 ха, пасищата 367 ха, а обработваемата земя е 124 ха.[1]
История
[редактиране | редактиране на кода]
В края на XIX век селото е част от Скопската каза. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Жидимирци е населявано от 180 жители, всички българи.[2]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Джидимирци има 240 българи екзархисти.[3]
При избухването на Балканската война 2 души от Жидимирци са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Джидимир (Džidimir) като село с неясен етнически състав.[5]
Днес селото е почти обезлюдяло, като ако в 1994 година то е населявано от 16 души, при преброяването от 2002 година техният брой намалява до 9 жители. Всички жители на Джидимирци се самоопределят като македонци.[6]
Църквата в селото е „Свети Никола“.[7]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Джидимирци
Салтир Джиджимирски, македоно-одрински опълченец, четата на Тодор Александров[8]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Населени места во Општина Велес
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 208.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 114-115. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 847.
- ↑ Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 6 септември 2007
- ↑ Архиерејско намесништво Велес // Повардарска епархија, 3 юни 2008 г. Посетен на 17 февруари 2014 г.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 207.
| |||||||||||
