Направо към съдържанието

Джидимирци (община Велес)

(пренасочване от Джидимирци (Община Велес))
Тази статия е за селото във Велешко. За селото в Тиквеш вижте Джидимирци (община Неготино).

Джидимирци
Џидимирци
— село —
Поглед към Джидимирци.
Поглед към Джидимирци.
41.8958° с. ш. 21.7911° и. д.
Джидимирци
Страна Северна Македония
РегионВардарски
ОбщинаВелес
Географска областГюрище
Надм. височина490 m
Население9 души (2002)
Пощенски код1407
МПС кодVE
Джидимирци в Общомедия

Джидимирци (на македонска литературна норма: Џидимирци) е село в община Велес, Северна Македония. То се намира в крайния североизточен дял на Велешката община и неговото землище граничи с общините Свети Никола и Ибрахимово.

Джидимирци е отдалечено на 27 км от административния град Велес. Разположено е в западните склонове на Градищанската планина на надморска височина от около 490 м. Площта на землището му е 14,7 км2, като горите заемат площ от 893 ха, пасищата 367 ха, а обработваемата земя е 124 ха.[1]

Стари къщи в Джидимирци.

В края на XIX век селото е част от Скопската каза. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Жидимирци е населявано от 180 жители, всички българи.[2]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Джидимирци има 240 българи екзархисти.[3]

При избухването на Балканската война 2 души от Жидимирци са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Джидимир (Džidimir) като село с неясен етнически състав.[5]

Днес селото е почти обезлюдяло, като ако в 1994 година то е населявано от 16 души, при преброяването от 2002 година техният брой намалява до 9 жители. Всички жители на Джидимирци се самоопределят като македонци.[6]

Църквата в селото е „Свети Никола“.[7]

Родени в Джидимирци
  1. Населени места во Општина Велес
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 208.
  3. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 114-115. (на френски)
  4. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 847.
  5. Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
  6. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 6 септември 2007 
  7. Архиерејско намесништво Велес // Повардарска епархија, 3 юни 2008 г. Посетен на 17 февруари 2014 г.
  8. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 207.