Джидимирци (община Неготино)
Тази статия е за селото в Тиквеш. За селото във Велешко вижте Джидимирци (община Велес).
| Джидимирци Џидимирци | |
| — село — | |
  Джидимирци | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Вардарски |
| Община | Неготино |
| Надм. височина | 121 m |
| Население | 0 души (2002) |
| Пощенски код | 1441 |
| МПС код | VE |
| Джидимирци в Общомедия | |
Джидимирци (на македонска литературна норма: Џидимирци) е село в Северна Македония, в община Неготино.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото се намира на около 8 километра северно от общинския център Неготино.
История
[редактиране | редактиране на кода]В края на XIX век селото е част от Щипска каза. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Хаджии Димирци е населявано от 240 жители, всички българи.[1]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Джидимирци (Djidimirtzi) има 200 българи екзархисти.[2]
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Хаджи Димирци е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[3] През войната в селото влизат сръбски части и след Междусъюзническата война в 1913 година то остава в Сърбия.
През 1922-1923 година в селото е открита поща, която функционира до 6 април 1941 година.[4]
На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Джидимир (Džidimir) като българско село.[5]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Джидимирци
Тасе Найденов (1879 – ?), македоно-одрински опълченец, Кюстендилската дружина[6]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 231.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 134-135. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 885.
- ↑ Светозаревиќ-Покорни, Бранислав. Поштенска историjа на териториjата од Република Македониjа - 1843-2010 година (поштенски жигови) / Postal history of the territory of Republic of Macedonia from 1843 to 2010 (postmarks), Скопjе, 2018, с. 94.
- ↑ Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 477.
| |||||||||||
