Курия (село)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Курия.
| Курия Курија | |
| — село — | |
 Църквата „Свети Георги“ | |
  Курия | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Вардарски |
| Община | Неготино |
| Географска област | Тиквеш |
| Надм. височина | 210 m |
| Население | 216 души (2002) |
| Пощенски код | 1440 |
| МПС код | VE |
| Курия в Общомедия | |
Курия или Кория, понякога членувано Корията (на македонска литературна норма: Курија), е село в Северна Македония, в община Неготино.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено югоизточно от Градско.
История
[редактиране | редактиране на кода]В XIX век Курия е българско селище в Тиквешка кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Курията (Худаверди) има 213 жители българи християни.[1]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Християнски Курии (Hristianski-Kouriy) има 136 българи екзархисти.[2]
При избухването на Балканската война в 1912 година 2 души от Курия са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[3]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Кору чифлик християн (Koru čiftl.) като българско християнско село, а Кору чифлик ислам като българо-мохамеданско (помашко).[4]
По време на българското управление на част от Вардарска Македония през Втората световна война, на 15 април 1942 година в Курия е основано читалище „Тодор Александров“ с 23 члена-основатели, председател Георги Георгиев и секретар - Лазар Бойков.[5]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Курия
Данаил Христов, български революционер, деец на ВМОРО, загинал преди 1918 г.[6]- Йордан Ташов, български свещеник и революционер, деец на ВМОРО, загинал преди 1918 г.[6]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 154.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 104-105. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 857.
- ↑ Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
- ↑ Любенова-Бакалова, Магдалена. Читалищата във Вардарска Македония 1941 – 1944, Македонски преглед, година ХХХ, 2007, кн. 3, с. 125.
- ↑ а б Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 107.
| |||||||||||
