Царево село

Царево село
Делчево
	Царево село Делчево
— град —
	Царево село Царево село
Страна	Северна Македония
Регион	Източен
Община	Царево село
Географска област	Пиянец
Надм. височина	606 m
Население	9644 души (2021)
Пощенски код	2320
Телефонен код	033
МПС код	KO
Официален сайт	www.delcevo.gov.mk
	Царево село в Общомедия

Вижте пояснителната страница за други значения на Делчево .

Царево село или Царево (на македонска литературна норма: Делчево) е град в Северна Македония, център на община Царево село в областта Пиянец, с население от 10 454 души (2002). Градчето е център на Царевоселско-Каменишката епархия на Македонската православна църква.

География

Делчево е разположено в източната част на Северна Македония. Столицата Скопие е на 170 км западно, най-близкият регионален център е град Щип на около 82 км, западно, границата с България е на 12 км източно, откъдето през ГКПП Делчево-Логодаж може да бъде преминато в България, Благоевград е едва на 40 км от Делчево, а София на 138 км североизточно.

Градчето е разположено на река Брегалница, в горното ѝ течение, в северните склонове на Малешевската планина и рида ѝ Голак, в близост до мястото, където Брегалница разделя Малешевската планина от Осоговската. Делчево е най-голямото селище и център на областта Пиянец заключена в склоновете на Малешевска и Осоговска планина. Надморската височина на селището варира между 590 и 640 м над морското равнище.

История

Първото споменаване на Царево село е от един закон на Стефан Душан от 1347 година. Тогавашното е име е било Царско село. Според преданията, по време на византийското владичество, градът се е наричал Василево, което в превод от гръцки означава Царево.^[1]

В Османската империя

По време на османското владичество, градът се е наричал Султание,^[1] а българското му название е Царево село. В средата на XVII век оттук минава османският пътешественик Евлия Челеби, който пише за селището:

„

Чарена село на български значи селото на покойния цар. Намира се в полите на една планина. То е мюсюлманско село със сто къщи, една украсена джамия с каменно минаре.^[2]

“

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Царево село е смесено българо-турско село с 520 души жители българи християни, 575 българи мохамедани и 425 турци.^[3]

По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година всичките 520 жители на Царево село са българи екзархисти и в селото функционират две български училища – основно и прогимназиално.^[4]

При избухването на Балканската война в 1912 година 8 души от Царево село са доброволци в Македоно-одринското опълчение.^[5]

По време на Междусъюзническата война във военно гробище в Царево село са погребани 627 български военнослужещи.^[6]

В Сърбия и Югославия

След като Царево село попада в Сърбия след Междусъюзническата война в 1913 година, сръбският крал Петър I го провъзгласява за град.^[1] През 1915 година, по време на Първата световна война, Царево село отново е окупирано от български части, които се изтеглят в 1918 година.

Според Димитър Гаджанов в 1916 година в Царево село живеят 806 българомохамедани и 649 българи-християни.^[7]

Царево село влиза в рамките на българската държава от 1941 до 1944 година, като негови кметове са Никола Кир. Починков^[8] от Радомир (13.VIII.1941 - 22.III.1943), Величко Вел. Кулев от Шумен (02.IV.1943 - 9.IX.1944)^[9] и Л. Иванов. През 1946 в Царево село е осъществен показен противобългарски съдебен процес над 9 души начело със Славе Гърневски и Георги Шикеринов.^[10] Градът е прекръстен на Делчево от югославските власти на 13 май 1950 година в чест на Гоце Делчев.^[1]

В Северна Македония

Според преброяването от 2002 година градът има 11 500 жители.^[11] Докато преброяването през 2021 отчита 9644 жители.^[12]

Националност	Всичко
македонци	10 761
албанци	7
турци	97
роми	564
власи	3
сърби	25
бошняци	0
други	43

Името Царево село носи улица в българската столица София (Карта).

Образование

Градът с неголямото си население разполага с две основни училища и едно средно:

СУ „Методия Митевски—Брицо“
ОУ „Ванчо Пърке“
ОУ „Св. Климент Охридски“

Забележителности

Край Царево село е разположен манастирът „Света Богородица Балаклия“.
Църквата „Успение на Пресвета Богородица“ е изградена в XIX век. Не е изписана, а иконите са от Димитър Папрадишки, Григорий Пецанов и други автори.^[13]
Манастирът „Покров на Пресвета Богородица“ е изграден в 1920 година и цялостно възобновен в 1990 година. Не е осветен, няма живопис и икони.^[13]
Църквата „Св. св. Константин и Елена“

Личности

Основна статия: Царевоселчани

От Царево село е българският печатар и общественик, кмет на Кюстендил Васил Янакиев (1878 – 1946). Еротей Николов (1884 – ?) и Григор Бояджийски (1870 – 1948), са дейци на ВМОРО, а Ангел Симеонов (1892 – 1933) – на ВМРО. Методи Митевски (1924 – 1962) е югославски комунист и политик от СР Македония. Любомир Белогаски (1911 – 1994) е виден художник, а Елена Кожухарова (р. 1945) – писателка от Северна Македония.

Други

На Царево село е наречена улица в квартал „Белите брези“ в София (Карта).

Побратимени градове

Вижте също

Списък на градовете в Северна Македония

Външни препратки

Бележки

↑ ^а ^б ^в ^г Споменик Гоце Делчев // Убавините на Делчево. Посетен на 31 март 2014 г.^{[неработеща препратка]}
↑ Евлия Челеби. „Пътепис“, София, 1972, стр. 27.
↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 228.
↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 140-141. (на френски)
↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 886.
↑ ДВИА - В. Търново, Ф. 39, оп. II, а.е. 546, л. 61.
↑ Гаджанов, Димитър Г. Мюсюлманското население в Новоосвободените земи, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 241.
↑ За падналитѣ въ Царево село // Илюстрация Илиндень 6 (136). Илинденска организация, юний 1942. с. 9.
↑ Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941-1944 година // Струмски. Посетен на 3 април 2022 г.
↑ Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 325.
↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 5 септември 2007
↑ Total resident population of the Republic of North Macedonia by ethnic affiliation, by settlement, Census 2021 // База на податоци МакСтат.
↑ ^а ^б Делчевско архиерејско намесништво // Брегалничка епархија. Архивиран от оригинала на 2022-01-24. Посетен на 31 март 2014 г.

[Убавините_на_Делчево-1] а ^б ^в ^г Споменик Гоце Делчев // Убавините на Делчево. Посетен на 31 март 2014 г.^{[неработеща препратка]}

[2] Евлия Челеби. „Пътепис“, София, 1972, стр. 27.

[3] Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 228.

[4] Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 140-141. (на френски)

[5] Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 886.

[6] ДВИА - В. Търново, Ф. 39, оп. II, а.е. 546, л. 61.

[7] Гаджанов, Димитър Г. Мюсюлманското население в Новоосвободените земи, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 241.

[8] За падналитѣ въ Царево село // Илюстрация Илиндень 6 (136). Илинденска организация, юний 1942. с. 9.

[Списък_на_кметовете-9] Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941-1944 година // Струмски. Посетен на 3 април 2022 г.

[10] Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 325.

[11] Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 5 септември 2007

[12] Total resident population of the Republic of North Macedonia by ethnic affiliation, by settlement, Census 2021 // База на податоци МакСтат.

[Брегалничка_епархија-13] а ^б Делчевско архиерејско намесништво // Брегалничка епархија. Архивиран от оригинала на 2022-01-24. Посетен на 31 март 2014 г.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]

[9]

[10]

[11]

[12]

[13]