Тработивище
| Тработивище Тработивиште | |
| — село — | |
 | |
  Тработивище | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Източен |
| Община | Царево село |
| Географска област | Пиянец |
| Надм. височина | 701 m |
| Население | 533 души (2002) |
| Пощенски код | 2325 |
| Тработивище в Общомедия | |
Тработивище (на македонска литературна норма: Тработивиште), наричано преди и Трабатовище, е село в община Царево село на Северна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото се намира в областта Пиянец на десния бряг на река Брегалница, в западното подножие на планината Влахина, до границата с Република България.
История
[редактиране | редактиране на кода]
Етимология
[редактиране | редактиране на кода]Според академик Иван Дуриданов етимологията на името е от първоначалния патроним *Трѣботовишти (*-itji), който произхожда от личното име * Трѣбота, разширено със суфикс -ота от *Трѣбъ, като точно му съответства чешкото селищно име Треботовиче. *Трѣбъ е застъпено като първи елемент в полските лични имена Trzebie-mir, Trzebo-sław, Trzebie-sław, словенските Trebe-bor, Trebi-brat, сръбското селищно име Треботић.[1]
Средновековие
[редактиране | редактиране на кода]Името е засвидетелствано в производното прилагателно Трѣботишско в 1347 - 1350 година в грамота на цар Стефан Душан (двѣ нивѣ оть Трѣботишскаго мѣста).[1]
В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]Мохамед Ибн Ибрахим ага джамия е от XVII век.[2]
В началото на XX век Тработивище е село в Малешевската каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Трабатовище е смесено българо-помашко село с 292 души жители българи християни, 260 българи мохамедани и 50 цигани.[3]
Цялото християнско население на Тработивище е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Тработивища има 320 българи екзархисти и функционира българско училище.[4]
При избухването на Балканската война в 1912 година 2 души от Тработивище са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]
В Сърбия, Югославия и Северна Македония
[редактиране | редактиране на кода]Според Димитър Гаджанов в 1916 година в Тработивища живеят 212 помаци и 243 българи.[6]
По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, Кирил М. Киселички е български кмет на Тработивище от 13 август 1941 година до 17 април 1942 година. След това кмет е Христо Т. Нечев от Калофер (17 април 1942 - 9 септември 1944).[7]
В 1970 година започва изграждането на църквата „Успение на Пресвета Богородица“ на темели от стара църква. Строежът завършва в 1973 година и тогава е осветена от митрополит Наум Злетовско-Струмишки Иконите са от XIX век от непознат автор. Не е зографисана.[8]
Според преброяването от 2002 година селото има 533 жители.[9]
| Националност | Всичко |
| северномакедонци | 446 |
| албанци | 0 |
| турци | 5 |
| роми | 79 |
| власи | 0 |
| сърби | 1 |
| бошняци | 0 |
| други | 2 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Тработивище
Воислав Кушевски (1921 - 1999) — историк и университетски преподавател
Иванчо Съдията (? – 1901), български революционер, деец на Върховния комитет- Кольо Стоименов, доброволец в четата на Иван Атанасов – Инджето през Сръбско-българската война в 1885 година[10]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори // Лингвистични студии за Македония. София, Македонски научен институт, 1996. с. 172.
- ↑ Заврши реконструкцијата на старата џамија во Тработивиште // Вечер, 13 септември 2016. Архивиран от оригинала на 2018-10-02. Посетен на 2 октомври 2018.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 228.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 140-141. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 883.
- ↑ Гаджанов, Димитър Г. Мюсюлманското население в Новоосвободените земи, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 241.
- ↑ Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941-1944 година // Струмски. Посетен на 3 април 2022 г.
- ↑ Трботивишка парохија // Брегалничка епархија. Архивиран от оригинала на 2014-03-27. Посетен на 27 март 2014 г.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 5 септември 2007
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 45.
| ||||||||
