XXVI обикновено народно събрание
Двадесет и шестото обикновено народно събрание е българско народно събрание, заседавало в сградата на Народното събрание в София от 15 декември 1945 до 28 септември 1946 г.[1] Това е първото народно събрание след Деветосептемврийския преврат от 1944 г. То поставя началото на законодателството на оформилия се след 1948 г. комунистически тоталитарен режим. Закрито е на 6 ноември 1946 г.
Председател на XXVI обикновено народно събрание е Васил Коларов от Българската работническа партия (комунисти).
Избори
[редактиране | редактиране на кода]
След Деветосептемврийския преврат прокомунистическото правителство на Отечествения фронт разпуска XXV ОНС и управлява без парламентарен контрол. След края на военните действия в Европа през май 1945 година то взима решение да се проведат избори за нов парламент. Основната цел на това решение е да се легитимира правителството, което трябва да води преговори за сключване на мирен договор, слагащ край на Втората световна война.[2]
Изборите се провеждат по нов избирателен закон, с който за пръв път в България се дават избирателни права на нови групи хора – неомъжваните жени, военните и милиционерите. Минималната възраст на кандидатите е намалена на 23 години, но е забранено кандидатирането на неудобни за правителството „лица с фашистки прояви“. Кандидати могат да представят управляващия Отечествен фронт, регистрираните политически партии (отново с условие да нямат „фашистки прояви“) и инициативни комитети. Гласува се по пропорционална система.[3]
Първоначално изборите са насрочени за 26 август 1945 година, но под натиска на представителите на Съединените щати и Великобритания в Съюзната контролна комисия те са отложени за 18 ноември, като е разрешено легалното функциониране на опозиционните партии и са нанесени изменения в избирателния закон. Въпреки тези промени, опозиционните партии смятат, че в страната няма условия за провеждане на демократични избори, и отказват да участват в тях.[2]
В условията на политически терор и при бойкот на изборите от страна на опозицията Отечествения фронт печели всички места в парламента при отчетена избирателна активност от 86%. С цел да се демонстрира многопартийност, в листите са включени много представители на коалиционните партньори в Отечествения фронт, като комунистите нямат мнозинство.[2]
Общото число на народните представители е 276. По списък избраните народни представители са 279,[1] понеже са включени двама починали и един подал оставка.[4]
| Партии | Мандати | |
|---|---|---|
| Брой[5] | % | |
| Българска работническа партия (комунисти) | 94 | 34,1 |
| Български земеделски народен съюз (казионен) | 94 | 34,1 |
| Народен съюз „Звено“ | 45 | 16,2 |
| Българска работническа социалдемократическа партия | 31 | 11,2 |
| Радикална партия | 11 | 4,0 |
| независими | 1 | 0,4 |
| Общо | 276 | 100,0 |
Дейност
[редактиране | редактиране на кода]XXVI ОНС е открито на 15 декември 1945 с тронно слово на регента Венелин Ганев.[6]
XXVI обикновено народно събрание развива активна дейност, с която полага правните основи на тоталитарния режим. За осеммесечното си съществуване то приема 215 закони и закона за изменение на закони. Законът за ръководство и контрол на армията отнема функциите на Регентството и става основа за масова чистка на офицерския състав на Българската армия и замяната му с хора, лоялни към Комунистическата партия, като част от тях дори са със съветско гражданство. Поставено е и началото на национализацията със Закон за трудовата поземлена собственост и Закон за конфискуване на придобитите чрез спекула и по незаконен начин имоти.[2]
Въпреки усилията на правителството да демонстрира поне частично и формално придържане към Търновската конституция, XXVI ОНС не успява да получи признанието на демократичните страни от Антихитлеристката коалиция. Притиснат от необходимостта да сключи мирен договор с тях, режимът е принуден да допусне представители на опозицията в парламента. През юли 1946 г. е приет Закон за допитване до народа за премахване на монархията и провъзгласяване на Народна република и за свикване на Велико народно събрание. Въз основа на него е избрано VI велико народно събрание, последният парламент с участие на опозицията преди окончателното установяване на комунистическия режим.[2]
Сесии
[редактиране | редактиране на кода]- I редовна (15 декември 1945 – 6 ноември 1946)
Бюро
[редактиране | редактиране на кода]Председател
[редактиране | редактиране на кода]- Васил Коларов[7] (БРП (комунисти))
Подпредседатели
[редактиране | редактиране на кода]- Георги Трайков – подпредседател на Бюрото на Народното събрание (БЗНС)
- Петър Попзлатев – подпредседател на Бюрото на Народното събрание (Звено)
- Кирил Обретенов – подпредседател на Бюрото на Народното събрание (БРСДП (обединена))
- Пенчо Костурков – подпредседател на Бюрото на Народното събрание (Радикална партия)
Известни депутати
[редактиране | редактиране на кода]- Българска работническа партия (комунисти)
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Официален сайт на НС
- ↑ а б в г д Българските държавни институции 1879 – 1986. София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1987. с. 72 – 73.
- ↑ Огнянов 2008, с. 99.
- ↑ Забележка в Азбучника към Стенографски дневници на XXVI Народно събрание, сесия I, открита на 15. XII. 1945, закрита на 28. IX. 1946, книга З, стр. 10
- ↑ Огнянов 2008, с. 100.
- ↑ Недев, Недю. Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време. София, „Сиела“, 2007. ISBN 978-954-28-0163-4. с. 700.
- ↑ Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 547, ISBN 954-528-790-X
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Огнянов, Любомир. Политическата система в България 1949 – 1956. София, „Стандарт“, 2008. ISBN 978-954-8976-45-9.
| ||||||||||||||
.svg)